Айзък Азимов - Камъче в небето

В този миг вратата се плъзна встрани и нечий глас прекъсна мислите му:

— Какво желаете?

Звучеше нетърпеливо, сякаш вече бе задал този въпрос безброй пъти.

Когато отговори, Арбин откри, че гърлото му внезапно е пресъхнало и думите се търкаляха по езика като пясък.

— Тук ли трябва да се запиша за опитите със синапсатора?

Регистраторът го погледна малко изненадано, а след това каза:

— Подпишете тук.

Арбин дръпна уплашено ръка и отвърна:

— Искам преди това да задам няколко въпроса.

— С нищо не мога да ви помогна, преди да се регистрирате в книгата за посетители — такъв е редът при нас.

Без да промълви нито дума, Арбин понечи да си тръгне. Жената зад бюрото стисна ядно устни и ритна с крак сигналния педал до креслото й.

Арбин продължаваше да води борба със себе си, докато младата жена не откъсваше от него втренчен поглед. Щеше да си го спомни и след хиляда години. Изпитваше дивото желание да побегне, да се върне при колата, да се прибере във фермата…

Някой облечен в бяла престилка бързаше към тях от съседната стая. Регистраторката посочи с пръст Арбин и каза:

— Доброволец за синапсатора, мис Шект. Отказва да си даде името.

Арбин вдигна глава. Още една млада жена. Объркването му растеше.

— Вие ли се разпореждате с машината, мис?

— Не съвсем. — Тя се усмихна дружелюбно и Арбин почувства как напрежението му намалява. — Но бих могла да ви отведа при човека, когото търсите — продължи жената. — Наистина ли искате да се подложите на синапсатора?

— Искам само да се срещна с човека, който отговаря за него — отвърна упорито Арбин.

— Е, добре. — Тя не изглеждаше никак смутена от отказа. обърна се и се шмугна през вратата, от която се бе появила. измина известно време. Най-сетне жената се появи отново и го повика с пръст…

Той я последва с разтуптяно сърце и се озова в тясно предверие.

— Ако почакате половин час, — прошепна жената — доктор Шект ще ви приеме. В момента е ужасно зает… Ето тук има книгофилми, с които да се забавлявате междувременно. Ще ви донеса още.

Но Арбин поклати глава. Имаше чувството, че е попаднал в затворническа килия. Дали това не беше клопка? Може би всеки момент ще се появят Древните?

Това беше най-дългото очакване в живота на Арбин.

Лорд Ениус, Прокураторът на Земята, не бе имал подобни затруднения за да се срещне с доктор Шект, ала въпреки това се вълнуваше почти по същия начин. Макар от четири години да беше Прокуратор, посещението на Чика за него си оставаше цяло събитие. Като пряк наместник на Императора, постът му се изравняваше с този на останалите вицекрале, властващи над огромни по мащаби галактически сектори, ала в действителност пребиваването му бе почти като изгнание.

Затворен сред стерилната пустош на Хималаите, заобиколен от един народ, който мразеше него и Императора, когото представляваше — дори едно дребно пътуване до Чика бе бягство от действителността.

Подобни радостни моменти по принуда трябваше да са кратки. И най-вече, защото по време на пребиваването си в Чика бе абсолютно наложително да носи импрегнирани с олово дрехи — дори когато спеше — и което бе още по-неприятно, постоянно да се тъпче с метаболин.

Именно тези неволи описваше Прокураторът на Шект.

— Метаболинът, приятелю, — говореше той, вдигнал с два пръста омразната таблетка — е символ на всичко онова, което означава вашата планета за мен. Функцията му е да ускорява всички метаболитни процеси, докато аз седя тук, потопен в радиоактивния облак който ме заобикаля, без да оказва никакво влияние върху вас. — Той преглътна таблетката. — Вижте! Пулсът ми сега ще се ускори, дъхът ме ще стане по-учестен, а черният ми дроб ще започне да синтезира десетократно по-бързо, отколкото в нормални условия. И за всичко това трябва да плащам с главоболия и пристъпи на отпадналост.

Доктор Шект следеше изненадан думите му. Имаше вид на късоглед, не защото носеше очила, а заради навика си да присвива очи към всичко, което попадаше в полезрението му. Беше мъж на средна възраст, висок на ръст, с леко прегърбена фигура. Но той познаваше великолепно галактическата култура и беше един от малкото, които не се поддаваха на общоприетата враждебност и подозрителност, характерна за обикновения жител на Земята.

— Уверен съм, — заговори Шект — че не се нуждаете от тази таблетка. Ако без ваше знание, вместо нея получите бучка захар, положението ви с нищо няма да се влоши. На всичко отгоре като нищо след това ще получите и болките в главата — в резултат на самовнушение.