Айзък Азимов - Камъче в небето

Но далеч преди да се появи животът, тези вълшебни химични съединения — протеините — трябвало да бъдат изградени от неорганична материя. И така, в самото начало под прякото влияние на радиацията на слънчевите лъчи върху гигантските химични разтвори, които наричаме океани, органичните молекули постепенно придобивали все по-сложен строеж — от метан и формалдехид до захари и прочие в едната посока, и от урея до аминокиселини и белтъци в другата. Няма съмнение, че подреждането на атомите в подобни сложни комбинации е напълно случайно и процесът може да отнеме милиони години на някой свят, докато на друг да протече за няколко стотици. Първото, естествено, е далеч по-вероятно. Честно казано, не е изключено и никога да не се случи.

Физиците и органичните химици са разработили с голяма точност теоретичните предпоставки за подобна сложна верижна реакция, особено енергетичните връзки, които предизвикват преместването на атомите. Извън всякакво съмнение е, че някои ключови моменти в хода на тези реакции не биха могли да протекат без наличието на радиационна енергия. Ако това ви се стори чудно, Прокураторе, мога само да добавя, че фотохимията (тоест химията на реакциите, индуцирани от лъчиста енергия) е сред най-развитите браншове на съвременната наука и вече са изучени не една и две реакции, при които посоката на протичане е в пряка зависимост от наличието на светлинна енергия.

При преобладаващата част от световете, слънцето е единственият източник на лъчиста енергия, или в краен случай — главният източник. Под прикритието на облаците, или на нощта, въглеродът и азотът се свързват, комбинират и рекомбинират, по начини, възможни единствено когато липсват онези микроскопични частици енергия, запратени към тях през космическото пространство от слънцето.

Но на радиоактивните планети, със или без помощта на слънцето, всяка капчица вода — дори и в най-тъмната нощ, дори на пет мили под повърхността — пламти, пронизвана от гама-лъчи, отделяйки въглеродни атоми — химиците ги наричат „възбудени“ — и предизвиква протичането по определен начин на определени химични реакции така, че никога да не завършат с възникването на живота.

Арвардан беше изпил коктейла. Остави празната чаша върху количката. Тя изчезна мигновено в специалната ниша, където беше измита, стерилизирана и готова за нова употреба.

— Още по едно? — попита Ениус.

— Предложете ми след вечеря — отвърна Арвардан. — Засега ми стига.

Ениус почука с нокът по облегалката на креслото и рече:

— Като ви слушам, всичко изглежда страшно интересно, но едно не ми е ясно — как се е появил животът на Земята? Как е еволюирал?

— Ето, че и вие започвате да си задавате същия въпрос. Но според мен, отговорът е много прост. Радиоактивността, дори когато надхвърля границата, отвъд която пречи на живота да възникне, не е достатъчна за да унищожи вече формирания живот. Може да го промени, но не и да го премахне, стига да не е с чудовищна сила… Тук химичната обосновка е малко по-различна. В първия случай трябва да се попречи на определена молекула да нарасне, докато във втория се изисква разрушаването на вече изградена сложна молекула. Не е едно и също.

— Все още не разбирам смисъла — рече Ениус.

— Не е ли очевидно? Животът на Земята е възникнал преди планетата да стане радиоактивна. Скъпи мой Прокураторе, това е единственото възможно обяснение, което не противоречи на химичната теория и същевременно обяснява наличието на земен живот.

Ениус впери изумен поглед в събеседника си.

— Нима наистина го вярвате?

— Защо не?

— Защото, как един свят може да стане радиоактивен? Полу-разпадът на радиоактивните елементи в планетарната кора се изчислява с милиони и милиарди години. На това са ме учили още в университета, преди да се захвана с право. Изключено е местните хора да са съществували преди възникването на радиоактивността.

— Скъпи лорд Ениус, съществува и такова понятие като изкуствена радиоактивност — нерядко в гигантски мащаби. Става дума за ядрена реакция, достатъчна по сила, за да създаде различни видове радиоактивни изотопи. Да си представим, например, че човекът използва с приложни цели атомната енергия — да речем в промишлеността, а същевременно не е разработил сигурни механизми за контролиране на този процес. Или пък избухва война — ако допуснем, че може да избухне война на една отделна планета — а в последствие повърхностния слой на планетата се превръща в изкуствен радиоактивен материал. Какво ще кажете за това?