Айзък Азимов - Камъче в небето

Бръчките върху челото на Шект се изгладиха, или по-точно, бяха заменени от други — далеч по-дружелюбни. Той вдигна глава и се засмя.

— Думите са едно, а тонът все още е на някой Имперски дипломат от кариерата. Вие сте лош артист, Прокураторе.

— Тогава станете ми учител и ми разкажете нещо за този ваш синапсатор.

Шект ококори изненадано очи и отново се намръщи.

— Какво, и вие ли научихте за моето изобретение? Значи сте не само чиновник, но и физик?

— Работата ми е да знам всичко. Но, сериозно, Шект, наистина искам да зная.

Ученият разглеждаше внимателно събеседника си, а на лицето му се изписа колебание. Той се надигна и загриза замислено нокът.

— Честно да си призная, не знам откъде да започна.

— Добре де, в името на звездите, ако се чудите с коя формула да ме замаете, ще реша още сега проблема. Забравете всякакви формули. Не разбирам нищо от тези ваши функции, тензори и какво ли не още.

Очите на Шект блеснаха.

— Тогава, ако се придържам към общите описания — става дума за прибор, с чиято помощ се интензифицират заучаващите способности на човека.

— На човека? Наистина? И работи ли?

— И аз искам да знам. Но ме чака още доста труд. Ще ви разкажа всичко накратко, Прокураторе, а вие сам ще прецените. Нервната система при човека — както и при животните — е изградена от невропротеини. Иначе казано, това са огромни молекули, поддържащи изключително прецизен електрически баланс. Дори най-малкият дразнител предизвиква възбуждение, което се предава по веригата и процесът се повтаря, докато сигналът достигне мозъка. Самият той представлява гигантско струпване на също такива молекули, свързани по между си по всички възможни начини. И тъй като мозъкът е изграден от приблизително десет на двадесета степен (с други думи, единица с двадесет нули отзад) подобни протеини, числото на възможните комбинации между тях надхвърля всякакво въображение. Представете си, че всички електрони и протони във вселената сами се превърнат във вселени и всички електрони и протони в тези нови вселени отново се превърнат във вселени — дори тогава, всички електрони и протони на всички тези вселени ще са нищо в сравнение с… Слушате ли ме?

— Не съм разбрал нито думичка. Иначе току виж съм си загубил ума.

— Хъмм. Та по-нататък, това, което наричаме нервен импулс е периодично възбуждане, предаващо се по хода на нерва чак до мозъка и обратно. Това ясно ли е?

— Да.

— Поздравявам ви за вашата проницателност. Та този импулс се придвижва с постоянна скорост по нерва, тъй като отделните клетки са в постоянен контакт. Ако разгледаме обаче именно мястото, където се установява този контакт, ще открием, че между отделните нервни клетки съществува известно разстояние.

— Ах… — възкликна Ениус. — И нервният импулс трябва да прескочи тази бариера.

— Точно така! Всеки един от тези прагове намалява силата на импулса и забавя скоростта на предаване, в зависимост от своята ширина. Това важи и за мозъчните клетки. Представете си сега, че бъде открит начин да се намали диелектричната константа на този междуклетъчен праг.

— Съществува ли подобна константа?

— Постоянна и неизменна за всеки праг. Тъкмо нея имах пред вид. Ако успеем да я понижим, импулсът ще преминава значително по-лесно през междуклетъчното пространство. С други думи, вие ще мислите и запаметявате по-бързо.

— Е, тогава ще се върна на първия си въпрос. Успяхте ли да го постигнете?

— Изпробвах апарата върху опитни животни.

— И с какъв резултат?

— Повечето загинаха вследствие денатурация на мозъчните протеини — коагулация, подобна на тази при твърдо сварено яйце.

Ениус потрепери.

— Има нещо ужасяващо в хладнокръвието, с което говорите за проблемите си вие учените. А оцелелите?

— Трудно е да се прецени с точност, тъй като не работех с хора. И все пак, склонен съм да вярвам, че съм постигнал търсения успех… Нуждая се от доброволци. Разбирате ли, всеки мозък притежава неповторими електро-потенциални характеристики. Тъй като самите мозъчни вълни са различни и неповторими. Също като отпечатъците на пръстите, или кръвоносните съдове в ретината. Дори по-неповторими. И това трябва да се има пред вид при опитите — за да бъдат избегнати нови случаи на денатурация… Бедата е, че не мога да експериментирам с хора. Непрестанно търся доброволци, но… — той разпери ръце.

— Не мога да ги виня за липсата на желание — отбеляза Ениус. — Но ако говорим сериозно — какво смятате да предприемете след като доусъвършенствате своя прибор?