Айзък Азимов - Мечтанията са съкровени пожелания

— Спомням си добре — каза Уейл, — продължихме в този дух, така работим и сега. Но разкрихме също така и бюро за даване на цилиндри под наем за масите.

— Да, направихме го, но това не е достатъчно. Вярно е, че нашите мечтания са фини. Те могат да бъдат използвани отново и отново. За кой ли път Вие изнамирате все нови неща, нови забавления. Но колко хора могат да ги оценят? И още нещо. Нашата продукция е строго индивидуална. Тя винаги е от първо лице.

— И какво като е така?

— Ами това, че „Сияйни блянове“ отварят палати за блянове. Отворили са един за триста човека в Нашвил. Влизаш, сядаш, слагаш си размразителя на главата и получаваш своята порция блянове. Всеки в залата се наслаждава на един и същи блян.

— Чух за това, Франк. Правено е преди време. Първия път нищо не излезе, сега също няма да го бъде. Искаш ли да знаеш защо? Защото преди всичко мечтанията, бляновете са съкровени преживявания. Ще ти хареса ли съседът ти да знае за какво си мечтаеш? Второ: в една палата на мечтания сеансът трябва да започне по разписание, нали? Така че мечтателят е длъжен да мечтае не когато му се иска, а когато собственикът на палатата му нареди. И най-накрая: мечтанията, които се харесват на един човек, не се харесват на друг. От тези триста човека, давам ти гаранция, сто и петдесет ще са разочаровани. И щом като са разочаровани, те няма да дойдат отново.

Белангер бавно нави ръкавите на ризата си, разкопча яката й, след което каза:

— Шефе, Вие говорите от висотата на собствената си камбанария. Каква полза има сега да доказваме, че палатите за мечтания няма да ги бъде? Те и сега работят. Днес се разнесе новината, че „Сияйни блянове“ правят първата копка за палата с хиляда места в Сент Луис. Хората могат да свикнат с масовите мечтания, нищо че всеки човек в една и съща зала бленува за едно и също. Те дори могат да се приспособят да ги възприемат от определено, предварително известено време, щом като сеансът е евтин и удобен.

— За бога, шефе, та това е социален въпрос. Момче и момиче отиват в двореца на мечтанията и се наслаждават на един и същ евтин, романтичен продукт със стереотипни обертонове и банална ситуация, но независимо от всичко те излизат със сияещи очи. Те просто са имали едно и също мечтание заедно. Изживели са заедно едни и същи сладникави усещания. Те са си лика-прилика , шефе. Човек може да се обзаложи, че ще отидат отново в двореца на мечтанията, а и всичките им приятели ще отидат.

— Ами ако не харесат мечтанието?

— Ето тук се крие всичко. Това е зрънцето. Те няма как да не ги харесат. Щом приготвите специалните мечтания на Хилари с колела в колела в колела, с изненадващи извивки на трето ниво подтонове, с майсторски подчертани значими моменти и всичките други неща, с които ние толкова се гордеем, ами разбира се, че те не са предназначени за всеки. Специалните мечтания са за специални вкусове. Но „Сияйни блянове“ върти простички неща в трето лице, така че поразява и двата пола с един удар. От типа на онова, което току-що абсорбирахте. Просто, познато, изтъркано. Те се целят в най-ниското ниво. Никой няма да е във възторг от него навярно, но и никой няма да го отхвърли.

Уейл дълго остана безмълвен, през това време Белангер не сваляше очи от него.

— Франк — проговори най-после шефът, — аз от самото начало заложих на високото ниво и оттогава винаги го поддържам. Може би си прав. Може би бъдещето е на палатите на мечтания. Щом е така, и ние ще отворим палати, но ще въртим качествена продукция. Вероятно „Сияйни блянове“ недооценяват редовите хора. Хайде да караме по-полека и да не изпадаме в паника. Аз заложих всичко на теорията, че качеството винаги има пазар. Понякога, момчето ми, дори ще се удивиш колко голям пазар…

— Шефе…

Сигналът на интеркома прекъсна Белангер.

— Какво има, Рут? — запита Уейл.

— Тук е господин Хилари, сър — отговори секретарката. — Иска да ви види веднага. Казва, че е важно.

— Хилари? — гласът на Уейл издаваше огромното му удивление. — Изчакайте пет минути, Рут, и едва тогава го пуснете да влезе.

— Днес, Франк — обърна се шефът към Белангер, — определено не е хубав ден за мен. Мястото на един мечтател е в дома му, заедно с мислителя. А Хилари е нашият най-добър мечтател, така че особено той би трябвало да си е у дома. Какво мислиш, че му се е случило?

Белангер, който все още седеше умълчан и мислеше за „Сияйни блянове“ и за палатите за мечтания, каза направо:

— Извикайте го и ще разберете.