Айзък Азимов - Мухи

— Мухи! — уморено рече Кендъл Кейси и замахна. Мухата направи кръг и след което се върна при него и се настани удобно на яката на ризата му.

Отнякъде се разнесе бръмченето на втора муха.

— Не очаквах да те видя, Кейси — доктор Джон Полън прикри лекото потреперване на брадичката си, като приближи бързо цигарата към устните си. — Нито пък теб, Уинтръп. Или би трябвало да те наричам Преподобни Уиптръп?

— Трябва ли аз да те наричам професор Полъп? — върна му го Уинтръп, докосвайки болезнена струна от богатото на чувства приятелство.

След двайсет години всеки един от тримата се опитваше да се домогне отново до лодката на отдавна отплувалото им приятелство. Правеха го с доста увъртания и натяквания, почти без успех.

„По дяволите — помисли си раздразнен Полън, — защо им е на хората да ходят по такива юбилейни срещи?“

Яркосините очи на Кейси бяха все така препълнени с неадресирания гняв на студент-второкурсник, който проявява едновременно и умствени способности, и разочарование, и наченки на цинична философия.

Кейси! Страшилището на колежа!

Той така и не бе успял да надрасне този свой образ. Двайсет години по-късно Кейси си бе Кейси — страшилището на колежа. Полън долавяше това от начина, по който той безцелно свиваше пръсти, от стойката на запазеното му тяло.

А Уинтръп? Той бе с двайсет години по-стар, по-отпуснат, по-закръглен. Кожата му бе станала по-яркорозова, а очите бяха добили по-мек израз. Но все пак така и не се бе доближил до спокойната увереност, която никога нямаше да достигне. Личеше си по бързата му, бегла усмивка, която никога не изчезваше напълно от устните му, сякаш той се страхуваше, че няма да има с какво да я замени, че нейната липса ще превърне лицето му в меко, безформено желе.

Полън се умори да разчита безцелните трептения на мускулите им, дотегна му да ги гледа — узурпирали мястото на неговите машини, омръзнаха му прекалено многословните им тиради.

Дали те съумяваха да го проумеят, както той проумяваше тях? Дали и най-малкото нетърпение в очите му издаваше факта, че го гнетеше възмущение, което бе плъзнало из душата му като плесен?

„Дяволите го взели — помисли си Полън, — защо не си стоях настрана?“

Тримата седяха и чакаха някой от тях да каже нещо, да измъкне това „нещо“ от онази двайсетгодишна празнота и да го пренесе разтреперан в настоящето.

Полън това и направи:

— Все още ли се занимаваш с химия, Кейси?

— Да, по начина, по който на мене ми допада — отговори той рязко. — Аз не съм учен като тебе. Изследвам насекоми за Е. Дж. Линк в Чатъм.

— Наистина ли? — удиви се Уинтръп. — Ти така и беше казал, че ще се заемеш с изследователска работа върху насекоми. Спомняш ли си, Полън? И при все това мухите се осмеляват да те преследват, Кейси?

— Не мога да се отърва от тях — отговори Кейси. — Аз съм най-доброто опитно поле за тях в лабораториите. Нито едно съединение, което приготвяме, не ги отпъжда, щом аз съм наблизо. Някой веднъж каза, че причината е в миризмата ми. Привличам ги.

Полън си спомни кой го бе казал.

— Иначе казано… — поде Уинтръп.

Полън усети, че се започва и изтръпна.

— Иначе казано — продължи Уинтръп, — това е проклятието, както ви е известно. — Устните му този път се разтегнаха малко повече, за да стане ясно, че той се шегува, че не държи сметка за миналото.

„Отвратително! — помисли си Полън. — Те дори говорят със същите изрази отпреди двайсет години.“

Така миналото се завърна.

— Напаст от мухи — замахна Кейси. — Да сте виждали някога подобно нещо? Защо не летят към вас двамата?

— Има нещо в миризмата на тялото ти, Кейси. — Джони Полън се изсмя гръмогласно. По-късно още много пъти се смя. — Ти си просто дар божи за науката. Открий химическата субстанция на мириса, синтезирай я, смеси я с ДДТ и ще имаш най-добрата отрова за мухи в света.

— Хубава работа. И на какво толкова мириша? Да не би на разтопена женска муха? Жалко, че си хабят силите да оплюват мен, когато целият свят е заприличал на огромна купчина изпражнения.

Уинтръп смръщи лице и почти изрецитира:

— Красотата не е единствената притегателна сила за съзерцателя, Кейси.

Но той не го удостои с директен отговор. Вместо към него, се обърна към Полън:

— Знаеш ли какво ми каза вчера Уинтръп? Каза, че тези отвратителни мухи са проклятието на Билзебаб.

— Пошегувах се — обади се веднага Уинтръп.

— Какъв е тоя Билзебаб? — запита Полън.