Айзък Азимов - Мухи

— Тук има каламбур, игра на думи — поясни Уинтръп. — Древните евреи са използвали този израз, а той е един от многото, за да осмиват чуждите богове. Думата идва от Ба’ал , което значи господ и от зевав , което значи муха . Бог на мухите.

— Е, хайде сега, Уинтръп, не ми казвай, че не вярваш в Билзебаб.

— Аз вярвам в съществуванието на злото — настоя на своето Уинтръп.

— Ама аз ти говоря за Билзебаб. За живия Билзебаб — с рога и с копита. Едно страховито божество.

— В никакъв случай. — Уинтръп се наежи още повече. — Злото е нещо краткотрайно. В края на краищата то трябва да загуби…

Полън се подразни и побърза да смени темата:

— Между другото, предстои ми следдипломна квалификация при Винер. Говорих с него онзи ден. Ще ме вземе.

Уинтръп изведнъж засия и веднага поде новата тема:

— Не думай! Просто чудесно — пресегна се той и стисна ръката на Полън: винаги искрено се радваше на успехите на останалите. Кейси често отбелязваше това негово качество.

— Кибернетика Винер ли? — обади се веднага той. — Ами щом можеш да го изтраеш, предполагам, че и той ще те понесе.

— Какво мисли той за твоята идея? — продължи Уинтръп. — Каза ли му за нея?

— Каква идея? — настоя да разбере Кейси.

До този момент Полън се пазеше да не спомене нещо за темата си пред него. Но Винер вече я бе приел, одобрил я бе със своето обичайно, равнодушно „интересна работа“. Да видим сега ще може ли Кейси да я охули с ироничния си смях?!

— Не е нещо особено — поясни Полън. — По същество тя е просто една идея, че по-скоро чувството е общото звено в живота, отколкото логиката или разумът. На практика нещата се свеждат до утвърждаването на една банална истина. Човек не може да каже какво си мислят бебетата и дали изобщо мислят, но е очевидно, че те се сърдят, плашат се или са доволни, когато са на няколко дни. Разбирате ли ме? Също като при животните. Можеш за секунда да различиш дали кучето се радва, дали котката е уплашена. Смисълът е в това, че ако се намираме в една и съща обстановка, техните емоционални реакции са същите като нашите.

— И? Какви са изводите ти? — запита Кейси.

— Още не зная. Засега мога да кажа само едно: чувствата са общовалидни. Да допуснем, че сме в състояние да изследваме обстойно всички човешки тези, заедно с действията на някои животни, а после да ги приравним към видими емоции. Съществува голяма вероятност да открием тясна взаимовръзка помежду им. Възможно е емоцията „А“ винаги да е обуславяна от действието „Б“. После нека се опитаме да ги съпоставим с реакциите на животните, чиито емоции бихме могли да разгадаем с помощта на логиката. Както е при змиите или при омарите.

— Или при мухите — добави Кейси и нанесе яростен удар по едно от тези нахални насекоми, след което рязко очисти остатъците му от китката си, изпълнен с бесен възторг. — Продължавай, Джони. Аз ще доставям мухите, а ти ще ги изследваш. И току-виж сме утвърдили науката мухология, а също и усилията да ги направим щастливи, като отстраним тяхната невроза. В края на краищата искаме най-доброто за тези, които са най-много, нали така? А мухите са много повече от хората.

— Е, щом казваш.

— Я ми кажи, Полън, ти изобщо доведе ли докрай онази своя съдбоносна идея? Все пак ние всички знаем, че ти си блестящ кибернетичен ум, но лично аз не съм чел твоите статии. При толкова много начини за пилеене на времето, човек все нещо ще пропусне, нали ме разбираш?

— Каква идея? — запита Полън сковано.

— Хайде сега пък ти. Добре знаеш каква. Чувствата при животните и всякакви такива глупости. Ама че време беше. Тогава познавах истински луди хора. Сега срещам само идиоти.

— Така е, Полън — обади се Уинтръп. — Спомням си го много добре. През първата година от следдипломната си квалификация ти правеше някакви изследвания върху кучета и зайци. Спомням си, че дори се опита да работиш по мухите на Кейси.

— Нищо не стана — отвърна Полън. — Все пак стигнах до някои нови принципи на изчисления, така че не беше пълен провал.

Защо ли говореха за това?

Чувства! Какво право има който и да е да се набърква в чувствата? Думите са създадени, за да прикриват чувствата. Точно ужасът от грубата емоция е направил речта основна необходимост.

Полън разбра това. Неговите машини бяха проникнали през защитния екран на думите, за да изкарат на бял свят подсъзнанието. При момчето и момичето, сина и майката. По същия начин стана при котката и мишката или при змията и птицата. Данните се сипеха едновременно от двете области и бяха универсални във всяко едно отношение. Те запълваха и преливаха в съзнанието на Полън. Накрая той бе така затрупан от тях, че повече не можеше да понесе никакъв допир с истинския живот.