Айзък Азимов - Мухи

През последните няколко години Полън се бе старал да насочи мислите си в друга посока, но ето че сега дойдоха тези двамата, взеха да си пъхат човките в мозъка му и да го размътват.

— Много лошо — Кейси замахна несъзнателно пред носа си, за да прогони поредната муха. — Преди време смятах, че можеш да разбереш изключителни неща благодарение на мишките, да речем. Е, може би не чак изключителни, но не и толкова скучни в сравнение с резултатите от изследванията на нашите що-годе човешки същества. Мислех си, че…

Полън си спомняше какво мислеше тогава Кейси.

— Дяволите да го вземат това ДДТ. Ако питаш мен, мухите се хранят с него — избълва Кейси. — Смятам да взема дипломна работа по химия, а после да се захвана с насекомите. Така че давайте, помагайте. Лично аз ще изнамеря нещо, което със сигурност ще убива тези вредни насекоми.

Компанията се намираше в стаята на Кейси, където силно миришеше на препарат срещу насекоми.

— Един сгънат вестник винаги ще ги убива — присви недоверчиво рамене Полън.

Кейси забеляза несъществуваща пролука и веднага се обади:

— Как би обобщил първата година от своята работа, Полън? Нямам предвид научното тълкуване на данните, което всеки учен би направил, ако му стиска. Говоря за обобщение от рода на „пълен провал“.

— Това е твое обобщение — отговори Полън.

— Продължавай. На тебе ти бяха нужни повече кучета, отколкото на физиолозите, а аз се обзалагам, че на кучетата им пука по-малко за тия физиологични експерименти, отколкото за твоите. Поне аз бих се чувствал така.

— О-о-о, остави го на мира — викна Уинтръп. — Раздрънкал си се като осемдесет и седем клавишно пиано, разстроено открай докрай. Ама че си досаден!

Но с Кейси не биваше да се разговаря така. Той изведнъж се оживи, като старателно избягваше погледа на Уинтръп:

— Ще ви кажа на какво вероятно ще се натъкнете при животните, ако се вгледате внимателно в тях. На религия.

— Какви ги дрънкат, да го вземат мътните? — Уинтръп избухна. — Пълни глупости!

— Чакай, чакай, Уинтръп — усмихна се другият. — „Мътните“ е евфемизъм на „Дявол“, а ти не искаш да ругаеш, нали?

— Престани да ми четеш морал. И не богохулствай.

— Какво богохулство има тук? Защо бълхата да не възприема кучето като някакво божествено създание? То е източник на топлина, на храна — все чудесни неща за бълхата.

— Не искам да обсъждам това.

— А защо не? Ще ти е от полза. И за мравката можеш да кажеш, че мравоядът е по-висше създание от нея. В сравнение с нея той е прекалено голям, за да го проумее, прекалено силен е, за да си мечтае да му се възпротивят. Движи се сред мравките като необозрима, необяснима вихрушка, която им носи само разруха и смърт. Но от това светът на мравките не пропада. Те осъзнават, че разрухата е тяхното справедливо наказание за злото. А мравоядът дори и не подозира, че е божество. Или пет пари не дава за това.

— Зная, че приказваш само за да ме дразниш — Уинтръп бе пребледнял. — Мъчно ми става да те гледам как рискуваш душата си заради мимолетно забавление. Позволи ми да ти кажа нещо — гласът му потрепера, — позволи ми да ти го кажа съвсем сериозно. Мухите, които те измъчват, са твоето божие наказание в този живот. Билзебаб, като всички сили на злото, може и да си мисли, че върши зло, но в крайна сметка — всяко зло е за добро. Проклятието на Билзебаб тегне отгоре ти пак за твое добро. Може би то ще съумее да промени жизнения ти път в добра насока преди да е станало твърде късно.

След тези думи Уинтръп припряно напусна стаята.

— Нали ви казах, че Уинтръп вярва в съществуването на Билзебаб — изпроводи го с поглед Кейси. — Голяма смехория е, като си помисля какви вдъхващи уважение имена може да има суеверието — разсмя се той, но смехът му секна преждевременно.

В стаята имаше две мухи, които жужаха и се приближаваха (през уж отровните за тях пари) право към него.

Полън се надигна и излезе от стаята силно потиснат. За една година той бе научил малко, но все пак достатъчно, за да се смее вече все по-рядко. Само неговата апаратура би могла да направи достоверен анализ на емоциите в животинския свят. А що се отнася до човешките емоции, тяхната същност му се разкриваше вече все по-ясно.

Не му се искаше да предугажда дивите желания на някой убиец в ситуация, която други виждаха само като безобидна караница.

— Слушай, спомни си хубаво, ти наистина направи експерименти с някои от моите мухи, както казва Уинтръп — обади се неочаквано Кейси. — Какво ще кажеш за това?