— Така ли? Минаха двайсет години, едва ли ще мога да си спомня нещо — измърмори Полън.
— А трябва — намеси се Уинтръп. — Нали бяхме в твоята лаборатория и ти се оплакваше, че мухите на Кейси го следват дори и там. Той ти предложи да ги изследваш и ти го направи. Записва техните движения и жужене, трептенето на крилата им повече от половин час. Поигра си с около дузина мухи.
Полън не пророни и дума, само присви рамене.
— Е, в крайна сметка няма значение — каза Кейси. — Хубаво, че се видяхме, старче.
Но Полън възприе сърдечното му ръкостискане, потупването по рамото и широката му усмивка по-скоро като израз на болезнено отвращение към неговия „успех“.
— Обаждай ми се понякога.
Думите на Полън прозвучаха кухо. Те не означаваха нищо. Кейси го знаеше, както го знаеше и самият Полън. А и всички останали. Но думите бяха предназначени за да прикриват чувствата, а когато те изчезваха, човечеството неизменно се връщаше към преструвката.
— Това ми напомни доброто старо време, Полън — ръкостискането на Уинтръп бе малко по-нежно. — Ако някога дойдеш в Синсинати, защо не минеш към къщи? Винаги ще си добре дошъл.
Полън осъзнаваше, че от Уинтръп лъха облекчение, докато той бе видимо потиснат. Явно уменията нямаха никакво значение и компанията посрещаше със задоволство неизменната несигурност на Уинтръп.
— Ще се отбия — промълви Полън. Това бе обичайната вежлива форма за отказ.
Наблюдава ги известно време, докато се разделят.
Уинтръп никога нямаше да разбере. Полън бе сигурен. Чудно му бе дали Кейси знае нещо. Най-големият майтап ще е, ако той не знае.
Разбира се, че той бе правил експерименти с всичките мухи на Кейси, не само веднъж, а много пъти. И винаги получаваше един и същ отговор! Винаги един и същ отговор, който не би могъл да публикува.
Полазиха го ледени тръпки, и докато се стараеше да успокои разтрепераното си тяло, Полън видя една муха, останала в стаята. Тя се лута безцелно миг-два, а после се насочи стремително и благоговейно натам, накъдето се бе отправил преди малко Кейси.
Възможно ли бе Кейси да не знае? Възможно ли бе това да е по същество някакво изначално проклятие, за да не може той никога да проумее, че е Билзебаб?
Кейси! Богът на Мухите!
© 1953 Айзък Азимов
© 1999 Елена Кортел, превод от английски
Isaac Asimov
Flies, 1953
Източник: http://sfbg.us
Издание:
Айзък Азимов. Събрани разкази (том трети)
„Мириам Паблишинг“, София, 1999
ISBN: 954-951-364-5
Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 1, Volume 2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1153]
Последна редакция: 2009-09-01 18:05:00