Айзък Азимов - Космически скитник

Дейвид Стар наблюдаваше блещукането, появило се във въздуха пред него. Това беше ивица мека синьозелена светлина, дълга около седем фута и широка един фут.

— Съвсем достатъчно — отвърна тихо Дейвид.

— Добре. А сега нека ви обясня кой съм аз — продължи дълбокият глас. — Аз съм управителят на ……… ………. Съобщението за залавянето на жив екземпляр от новия живот на повърхността естествено стигна и до мен. Ще изследвам съзнанието ви.

Службата на новото същество беше за Дейвид само смесица от звуци, но той бе доловил чувството за важност и отговорност, което ги съпровождаше.

— Бих предпочел да останете извън съзнанието ми — каза твърдо Дейвид.

— Скромността ви е напълно разбираема и похвална — рече дълбокият глас, — но моето изследване ще бъде ограничено само по повърхността му. Ще избягваме най-добросъвестно всяко проникване под нея.

Дейвид напрегна безполезно мускулите си. Дълги минути нямаше нищо. От това ново и по-опитно изследване отсъстваше дори лекото илюзорно докосване на неговото съзнание, когато го опипваше съществото с женския глас. И все пак той усети как отделенията на съзнанието му бяха деликатно отваряни и затваряни.

— Благодаря ви — рече дълбокият глас. — Съвсем скоро ще ви освободят и върнат на повърхността.

— Какво намерихте в съзнанието ми? — попита предизвикателно Дейвид.

— Достатъчно, за да съжалявам другарите ви. Някога ние приличахме на вас, така че малко ви разбираме. Хората ви не са в равновесие с Вселената. Вие имате питащо съзнание. То се опитва да разбере това, което смътно чувствува, без да притежава по-истинските, по-дълбоките сетива, които единствено са в състояние да разкрият действителността пред вас. В напразното търсене на сенките, които ви заобикалят, вие пътувате през пространството към най-външните граници на Галактиката. ……… ви нарече добре. Вие наистина сте раса от космически скитници. Все пак каква е ползата от вашето скитане? За да разберете материалната вселена, трябва първо да се отделите от нея, както направихме ние. Отвърнахме се от звездите и се обърнахме към себе си. Оттеглихме се в пещерите на нашия собствен свят и изоставихме телата си. При нас вече няма смърт, освен когато едно съзнание поиска да почива, или раждане, освен когато отишлото да почива съзнание трябва да бъде заменено.

— Това обаче не ви задоволява напълно — каза Дейвид. — Някои от вас страдат от любопитство. Съществото, което говори с мен преди вас, искаше да знае за Земята.

— ……… е родена неотдавна. Дните й не са равни дори на сто завъртания на планетата около Слънцето. Контролът на мисловните й граници е все още несъвършен. Ние, които сме в зряла възраст, можем лесно да формулираме всичките многобройни замисли, в които би могла да бъде вплетена историята на вашата Земя.

— Но вие самият си направихте труда да изследвате съзнанието ми.

— Само за да се уверя в това, което първоначално подозирах. Вашата раса има капацитет за израстване. При добри условия след половин милион завъртания на нашата планета, което е един миг от живота на Галактиката, можем да я видим получила Вътрешния живот. Това би било хубаво, защото моята раса би имала другар във вечността и дружбата ни би била от взаимна полза.

— Вие казахте, че ние можем да го получим — каза предпазливо Дейвид.

— Вашият вид обаче има определени наклонности, каквито моите хора никога не са притежавали. От вашето съзнание аз мога лесно да видя, че са налице тенденции, насочени срещу благополучието на всички ви.

— Ако имате предвид престъпления и войни, тогава погледнете в моето съзнание и ще видите, че голямото мнозинство от хората се борят срещу тях и макар прогресът в тази насока да е бавен, той е сигурен.

— Аз виждам дори повече. Виждам, че вие самият желаете благополучието на всички. Вие имате силно и здраво съзнание, чиято същност не бих съжалявал да видя и у някого от нашите. Бих желал да ви помогна в борбите ви.

— Как? — попита Дейвид.

— Вашето съзнание отново е пълно с подозрения. Освободете се от вашето напрежение. Моята помощ няма да бъде чрез лична намеса в действията на вашите хора. Уверявам ви. Такава намеса би била неразбираема за вас и непочтена за мен. Нека вместо това ви подскажа двете несъответствия, които чувствувате най-добре. Първо, тъй като сте съставен от нестабилни елементи, вие сте създание без никаква дълготрайност. Не само ще се разложите и постепенно ще изчезнете за няколко завъртания на планетата, но ако преди това бъдете подложен на някое от хилядите натоварвания, вие ще умрете. Второ, вие чувствувате, че можете най-добре да работите при пълна секретност. Все пак неотдавна едно създание разпозна вашата истинска самоличност, макар да се представяхте за съвсем друго лице. Вярно ли е това, което казвам?