Айзък Азимов - Космически скитник

— О да, разбирам. Вие усложнявате вашите символи за общуване в съответствие с личността, към която се обръщате. Странен обичай, но аз се бавя. Вие, Създание, излъчвате огромно количество топлина. Болно ли сте или това е нормално?

— Съвсем нормално е. Мъртвите тела, които сте изследвали, са били без съмнение с температурата на околната среда, каквато и да е била тя. Но когато функционират, телата ни поддържат една температура, която е кай-подходяща за тях.

— Тогава вие не сте родом от тази планета, нали?

— Преди да отговоря на този въпрос — каза Дейвид — мога ли да ви попитам какво би било отношението ви към създания като мен, ако произхождахме от друга планета?

— Уверявам ви, че вие и вашите другари-създания сте безразлични за нас, освен когато възбудите любопитството ни. От съзнанието ви разбирам, че сте разтревожен от нашите мотиви и се страхувате от враждебността им. Отхвърлете тези мисли!

— Не можете ли да прочетете в съзнанието ми отговорите на вашите въпроси, та ме разпитвате?

— При отсъствие на прецизна връзка мога само да чета емоции и общи становища. Но вие сте просто едно създание и не можете да разберете. За точна информация връзката трябва да включва усилие на волята. Ако то помогне за отваряне на съзнанието ви, мога да ви съобщя, че имаме всички основания да ви считаме за член на раса, която не е родом от тази планета. Това показват съставките на вашата тъкан, които са коренно различни от тези на всяко живо същество, живяло някога на повърхността й. Телесната ви топлина също показва, че вие идвате от друг, по-топъл свят.

— Имате право. Ние идваме от Земята.

— Не разбирам последната дума.

— От съседната ви планета в посока към Слънцето.

— Така значи! Това е много интересно, когато нашата раса се оттегли в пещерите, преди около половин милион пълни завъртания, знаехме, че на вашата планета има живот. Била ли е вашата раса разумна тогава?

— Едва-едва — отвърна Дейвид. Бяха минали един милион земни години, откакто марсианците бяха напуснали повърхността на своята планета.

— Това наистина е интересно. Трябва веднага да съобщя на Централното Съзнание. Ела, ………………….

— Нека остана, ……………. Бих желала да продължа общуването с тона създание.

— Както обичаш.

— Разкажете ми за своя свят — помоли женският глас.

Дейвид говореше непринудено. Чувствуваше една приятна, почти възхитителна отпуснатост. Подозрението му беше отпаднало и той нямаше основание да не дава верни и изчерпателни отговори. Тези създания бяха любезни и приятелски настроени. Той преливаше от информация.

В един момент тя освободи съзнанието му от своето влияние и той спря.

— Какво говорех? — запита ядосано Дейвид.

— Нищо нередно — увери го женският глас. — Аз само бях подтиснала задръжките на съзнанието ви. Това не е законно и не бих посмяла да го сторя, ако ……………… беше тук. Но вие сте само едно създание, а аз съм толкова любопитна. Знаех, че подозренията ви са твърде дълбоки, за да ви оставя да говорите без малка помощ от моя страна, а освен това те са така погрешно насочени. Ние никога не бихме ви причинили зло, ако не ни се натрапите.

— Но ние вече го направихме, не е ли така? — попита Дейвид. — Окупирали сме вашата планета открай докрай.

— Вие продължавате да ме изпитвате. Вие не ми вярвате. Повърхността на планетата не ни интересува. Тук сме у дома си. Все пак — женският глас бе почти тъжен — трябва да е вълнуващо да се пътува от свят на свят. Ние усещаме, че в Космоса има много планети и много слънца; Мисля, че създания като вас ще наследят всичко това. Толкова е интересно! Хиляди пъти съм благодарна, че навреме усетих несръчното ви слизане надолу, за да направим отвор за вас.

— Какво? — не можа да се сдържи да не извика Дейвид, макар да знаеше, че звуковите вълни, създадени от неговите гласни струни, щяха да останат незабелязани, а ще се усетят само мислите. — Вие ли направихте този отвор?

— Не сама, …………… ми помогна. Така получихме възможност да ви изследваме.

— Как го направихте?

— Като го пожелахме.

— Не разбирам.

— Това е просто. Не можете ли да го видите в моето съзнание? Ах, забравих. Вие сте създание. И така, когато се оттеглихме в пещерите, ние бяхме принудени да унищожим хиляди кубически метра материя, за да направим под повърхността място за себе си. Нямаше къде да я складираме и затова я преобразувахме в енергия и …………………….

— Не, не ми е ясно.

— В такъв случай всичко, което мога да кажа е, че енергията бе складирана по такъв начин, че да може да бъде ползувана чрез мисловно усилие.