Айзък Азимов - Океаните на Венера

— Космос! — възкликна учудено Бигман. — Опита ли десерта?

— Какво? — попита разсеяно Лъки.

— Няма ли да опиташ десерта? Прилича на гъст сок от ананас, само че е един милион пъти по-вкусен… Какво има?

— Имаме компания — отвърна Лъки.

— Ау, давай — рече Бигман и понечи да се обърне на стола, за да огледа другите посетители.

— Не бързай — каза спокойно Лъки и Бигман замръзна.

Той чу тихите стъпки, които се приближаваха към тяхната маса. Опита се да завърти очите си. Бе оставил бластера в стаята, но ножът-силово поле беше в джоба на пояса му. На външен вид той приличаше на украшение към ланец за часовник, но при нужда можеше да среже човек на две. Бигман го пипна, за да се увери, че е на мястото си.

— Мога ли да се присъединя към вас? — попита един глас зад него.

Бигман стисна ножа-силово поле и бе готов за бързи действия. Но човекът бе всичко друго, но не и опасен. Беше дебел, но дрехите му стояха добре. Имаше кръгло лице, а посивяващата му коса бе грижливо сресана на темето, въпреки че не успяваше да скрие плешивостта му. Очите му бяха малки, сини и изпълнени с доброта. И, разбира се, имаше голям сив мустак съобразно модата на Венера.

— Моля, седнете — каза спокойно Лъки. Цялото му внимание изглежда бе съсредоточено в чашката горещо кафе, която държеше в дясната си ръка.

Дебелият мъж седна и постави ръце върху масата. Едната му китка беше оголена и леко засенчена от дланта на другата ръка. За момент едно овално петно върху китката потъмня и стана черно. В него малки жълти точки светлина танцуваха и пробляскваха в познатите очертания на Голямата мека и Орион. После петното изчезна и остана само една обикновена възпълничка китка и усмихнатото кръгло лице на дебелия мъж над нея.

Този опознавателен знак на Научния съвет не можеше нито да се забрави, нито да се имитира. Методът на неговото управляемо появяване посредством усилие на волята беше почти най-строго охраняваният секрет на Съвета.

— Казвам се Мел Морис — представи се дебелият мъж.

— Досетих се — каза Лъки. — Описаха ми как изглеждате.

Бигман се облегна назад и върна ножа обратно на мястото му. Мел Морис беше шеф на Венерианската секция на Съвета. Бигман беше чувал за него. Той очакваше борба. Може би светкавично плискане на кафе в лицето на дебелия мъж, преобърната маса и от там нататък каквото и да било друго.

— Венера изглежда необикновено и красиво място — каза Лъки.

— Нашият флуоресциращ аквариум ли сте наблюдавали?

— Много е зрелищен — отвърна Лъки.

Венерианският член на Съвета се усмихна и вдигна пръст. Келнерът му донесе чашка горещо кафе. Морис го остави малко да изстине и каза тихо:

— Предполагам, че сте разочарован да ме видите тук. Мисля, че очаквахте друга компания.

— Очаквах неофициален разговор с един приятел — рече хладно Лъки.

— Всъщност вие изпратихте съобщение до члена на Съвета Евънс да се срещне тук с вас.

— Виждам, че знаете.

— Да. От известно време Евънс е следен отблизо. Кореспонденцията му се преглежда, а разговорите подслушват.

Те говореха много тихо. Дори Бигман ги чуваше трудно. Той отпиваше от кафето и не даваше вид, че думите стигат до него.

— Сбъркали сте като сте постъпили така.

— Като негов приятел ли говорите?

— Да.

— И като ваш приятел, предполагам, ви е предупредил да стоите настрана от Венера.

— Значи и това знаете?

— Да. А при кацането си на Венера имахте инцидент с почти фатален изход. Прав ли съм?

— Да. И загатвате, че Евънс се е страхувал от едно такова събитие ли?

— Да се е страхувал ли? Велики Космос, Стар, вашият приятел е замислил този инцидент.

Лъки остана с невъзмутимо изражение на лицето. Дори с трепване на окото не показа някакво безпокойство.

— Подробности, моля — каза той.

Морис отново се усмихна с половината уста скрита под нелепите мустаци.

— Страхувам се, че не мога да ви ги дам тук — рече той.

— Тогава кажете вашето място.

— Един момент. — Морис погледна часовника си. — След около минута ще започне представлението. Ще има танци на морска светлина.

— На морска светлина ли?

— Сферата отгоре ще свети бледозелено. Хората ще станат да танцуват. Ние ще станем с тях и безшумно ще напуснем.

— Говорите сякаш в момента сме в опасност.

— Вие сте в опасност — поправи го сърдито Морис. — Уверявам ви, че откакто сте влезли в Афродита, нашите хора изобщо не са ви изпускали от очи.

Внезапно прозвуча един жизнерадостен глас, който изглежда идваше от кристалната централна част на масата. От посоката, в която другите посетители насочиха вниманието си, стана ясно, че гласът идва от тази част на всяка маса.