Айзък Азимов - Фондацията

Търговецът едва не се изчерви, когато загасналият поглед сякаш потъна дълбоко в неговия и се усмихна на онова, което видя.

— Слушайте — отвърна той, — аз съм търговец, отправял съм се към края на Галактиката. Намерих някои стари карти и съм тръгнал да разкривам нови пазари. Естествено, когато се говори за обеднели провинции, това ме смущава. Не могат да се спечелят пари от свят, в който няма пари. Е, как е например Сиуена в това отношение?

Старецът се наведе напред.

— Не мога да кажа. Има вероятност все пак да ви свърши работа. Но вие да сте търговец? Приличате повече на военен. Държите ръката си близо до оръжието, а на брадичката ви има белег от рана.

Малоу вирна глава.

— Там, откъдето идвам, законите не са много строги. Битките и белезите са част от разходите на търговеца. Но борбата е полезна само когато в края й има пари и ако мога да мина без нея, още по-добре. Е, тук ще намеря ли достатъчно пари, за да си струва битката? Както разбирам, твърде лесно мога да попадна в някое стълкновение.

— Съвсем лесно — съгласи се Бар. — Можете да се присъедините към оцелелите сили на Уискард от Червените звезди. Но не зная дали бихте нарекли това битка или пиратство. Или да отидете при нашия настоящ вицекрал — вицекрал с цената на убийства, грабежи, плячкосване и заради думата на едно момче император, което по-късно беше законно убито. — Слабите бузи на патриция почервеняха. Очите му се затвориха, после се отвориха, блеснали като на птичка.

— Изглежда, не сте много приятелски разположен към вицекраля, патриций Бар — рече Малоу. — Ами ако аз съм един от шпионите му?

— Какво ако сте? — горчиво отвърна Бар. — Какво можете да вземете. — Той направи жест със съсухрената си ръка към голата стая на рушащата се къща.

— Живота ви.

— Той лесно ще ме напусне. Живея вече пет години повече. Но вие не сте от хората на вицекраля. Ако бяхте, дори сега инстинктът за самосъхранение сигурно щеше да ме накара да си държа устата затворена.

— По какво съдите?

— Изглежда, ме подозирате, а? — изсмя се старецът. — Хайде, обзалагам се, мислите, че се опитвам да ви подлъжа да говорите против правителството. Не, не. Вече не се занимавам с политика.

— Не се занимавате с политика? Нима е възможно някой човек въобще да престане да се занимава с политика? Думите, които използвахте, за да опишете вицекраля — какво бяха? Убийства, грабежи и така нататък. Не ми се видяхте обективен. Поне не съвсем. Не звучаха като да сте се отказали от политиката.

— Спомените жилят, когато нахлуят внезапно — повдигна рамене старецът. — Послушайте! Сами преценете! Когато Сиуена беше столица на провинцията, аз бях патриций и член на провинциалния сенат. Родът ми е стар и уважаван. Един от прадедите ми е бил… Е, това няма значение. Няма какво да се хваля с минала слава.

— Както разбирам — каза Малоу, — имало е гражданска война или революция.

Лицето на Бар потъмня.

— В това изродено време гражданските войни са хронични, но Сиуена се държеше настрана. При Станел VI тя почти достигна предишното си благоденствие. Но последваха слаби императори, а слаби императори означават силни вицекрале и нашият последен вицекрал — същият Уискард, оцелелите части от армиите на който продължават да ограбват търговците? от Червените звезди — се стремеше към императорския пурпур. И той не беше първият в този си стремеж. Ако бе успял нямаше да е първият сполучил. Но се провали. Защото, когато имперският адмирал се приближи към провинцията начело на цяла флота, самата Сиуена се надигна срещу собствения си разбунтувал се вицекрал. — Той замълча тъжно.

— Моля ви, продължете, сър.

— Благодаря ви — рече уморено Бар. — Много любезно от ваша страна, че търпите стария човек. Те се разбунтуваха; или по-скоро трябва да кажа ние се разбунтувахме, защото аз бях един от дребните ръководители. Уискард напусна Сиуена, като едва ни изпревари, а планетата и заедно с нея останалите провинции се поставиха на разположение на адмирала с всички прояви на лоялност към императора. Не съм сигурен защо го направихме. Може би изпитвахме лоялност към символа, а не към личността на императора — жестоко,ч зло дете. Може би се страхувахме от ужасите на блокадата.

— Е? — подкани го Малоу.

— Е — продължи мрачният разказ, — това не задоволяваше адмирала. Той търсеше славата на завоевател на бунтовната провинция, а хората му искаха плячката, която щяха да получат при завладяването й. Така, докато хората продължаваха да се събират в големите градове, за да приветстват императора и неговия адмирал, той завзе всички въоръжени центрове и после нареди населението да бъде изгорено с атомен взрив.