Айзък Азимов - Фондацията

Туер поклати глава.

— Иска ми се да бях с вас вчера.

— И на мен — отвърна студено Малоу. — Нямам нищо против моралната подкрепа. За съжаление Комодорът сам определи условията за срещата, а не аз. А онова навън, изглежда, е кралската кола, която ще ни отведе в стоманолеярния завод. Приготвихте ли устройствата?

— Всичките.

Заводът беше голям и от него се разнасяше миризмата на разруха, която никакви повърхностни ремонти не можеха да отстранят напълно. Сега беше празен и в него цареше съвсем неестествена тишина, тъй като играеше непривичната роля на домакин на Комодора и неговия двор.

Малоу с небрежен жест бе качил стоманения лист върху две подпори. Беше взел уреда, подаден му от Туер, и стискаше кожената дръжка в оловна обвивка.

— Уредът — поде той — е опасен, но същото може да се каже и за циркуляра. Трябва само да си пазите пръстите.

Докато говореше, бързо прокара дуловия резец по протежение на стоманения лист, който веднага и безшумно се раздели на две.

Всички се отдръпнаха и Малоу се засмя. Той взе едната половина и я облегна на коляното си.

— Дълбочината на рязане може да се регулира с точност до една стотна от сантиметъра, а лист с дебелина над пет сантиметра ще се разреже със същата леснина като този. Ако прецените точно дебелината, можете да поставите стоманения лист върху дървена маса и да разрежете метала, без да се одраска дървото.

При всяко изречение атомната ножица се задвижваше и ново отрязано парче стомана отхвръкваше сред помещението.

— Това — поясни Малоу — е за рязане на стомана. — Върна ножицата на Туер. — Има и ренде. Искате ли да намалите дебелината на даден лист, да изгладите неравностите, да отстраните ръжда? Гледайте!

Тънък прозрачен слой отлетя от другата половина на първоначалния лист, първо на ивици от петнадесет, после двадесет и тридесет сантиметра.

— Или да пробивате? Всичко е на същия принцип.

Бяха се струпали около него. Като на представление на уличен фокусник или номер от мюзикъл, превърнат в реклама. Комодор Аспер опипваше парчетата стомана. Висши правителствени функционери надничаха на пръсти през рамената си и шепнеха, докато Малоу с всяко допиране на атомната бормашина пробиваше чисти, красиви, кръгли дупки в два и половина сантиметра дебела твърда стомана.

— Ще ви покажа само още нещо. Някой да донесе две къси парчета тръба.

Един благороден шамбелан на нещо си се втурна послушно сред общата възбуда и захлас и изцапа ръцете си като работник.

Малоу изправи парчетата и отряза краищата им с един замах на ножицата, след което съедини двата току-що срязани края. И се получи една тръба! По новите краища липсваха дори атомни дефекти и при съединяването си те образуваха цяла тръба. С една манипулация се получи блок на Джоханисън.

После Малоу изгледа слушателите си, запъна се на първата дума и млъкна. В гърдите му нахлу възбуда, а основата на стомаха му изстина и се присви.

Сред бъркотията личната охрана на Комодора беше излязла отпред и Малоу за първи път се оказа достатъчно близо, за да разгледа по-подробно необичайните им оръжия.

Те бяха атомни! Ме беше възможно да се сбъркат; не познаваше оръжие с експлозив и куршум с такова дуло. Но основното не беше в това. Съвсем не това беше важното. Върху дръжките на тези оръжия бяха вдълбани със злато „Космически кораб и слънце“!

Същите „Космически кораб и слънце“, отпечатвани върху всеки от големите томове на оригиналната енциклопедия, която Фондацията бе започнала и още не бе завършила. Същите „Космически кораб и слънце“, които бяха украсявали знамето на Галактичната империя в продължение на хилядолетия.

Малоу продължи да говори независимо от мислите си.

— Огледайте тази тръба. Тя е цяла. Не е с отлично качество, разбира се, защото съединяването не трябва да се прави на ръка.

Не беше необходимо повече фокусничество. Бяха разбрали. Малоу беше свършил. Получи каквото искаше. Мислеше си само за едно. За златното кълбо с условно изобразени лъчи и полегатата пура, олицетворяваща космически кораб.

„Космическия кораб и слънце“ на Империята!

Империята! Думите се врязаха в мозъка му! Бяха минали век и половина, но все още някъде дълбоко в Галактиката Империята съществуваше. И отново изплуваше далече в Периферията.

Малоу се усмихна.

„Далечна звезда“ пътуваше вече два дни в Космоса, когато в каютата си Хобър Малоу подаде на старши лейтенант Дроут един плик, ролка микрофилм и сребрист сфероид.