Айзък Азимов - Фондацията

— Аз не… Кой е пък сега?

Малоу вдигна търпеливо поглед и регулира приемника. Екранът засвети и постепенно се появи образът на сержант от охраната.

— Говорете, сержант.

— Извинете, сър — поде сержантът. — Хората ми са пуснали да влезе някакъв мисионер от Фондацията.

— Какво? — Лицето на Малоу позеленя.

— Мисионер, сър. Нуждае се от медицинска помощ, сър…

— Заради тази работа и други ще се нуждаят, сержант. Наредете всички да заемат бойните си постове.

Салонът на екипажа беше почти празен. Пет минути след нареждането дори хората от почиващата смяна бяха на местата си пред оръдията. В анархистичните райони на междузвездното пространство на Периферията бързината беше най-необходимото качество и преди всичко бързината беше на висота във всеки кораб на майстор-търговец.

Малоу влезе бавно и огледа от всички страни мисионера. Погледът му се плъзна към лейтенант Тинтър, който неловко се отмести встрани, и към сержанта от охраната Демин, застана до него с безизразно лице и отпуснато тяло.

Майстор-търговецът се обърна към Туер и помълча замислено.

— Е, Туер, поканете любезно да дойдат тук всички офицери с изключение на координаторите и траекторията. Войниците да останат по местата си до второ нареждане.

Последва петминутно изчакване, по време на което Малоу отвори с ритници вратите на тоалетните, погледна зад бара, дръпна завесите на дебелите прозорци. За половин минута излезе от помещението, а когато се върна, си тананикаше замислено.

Хората изпълниха помещението. Туер ги последва и тихо затвори вратата.

— Първо, кой е пуснал този човек да влезе без мое разрешение? — попита спокойно Малоу.

Сержантът от охраната пристъпи напред. Всички погледи се отправиха към него.

— Извинете, сър. Не беше определен човек. Нещо като взаимно съгласие. Може да се каже, че той е от нашите, а тия чужденци…

Малоу го прекъсна рязко:

— Споделям вашите чувства, сержант, и ги разбирам. Тези хора под ваше командване ли бяха?

— Да, сър.

— Когато приключим, те да се поставят в индивидуални помещения за една седмица. Вие се освобождавате от всякакви командни задължения за същия период. Разбрано ли е?

Изразът върху лицето на сержанта въобще не се промени, но раменете му съвсем леко се отпуснаха.

— Да, сър — отвърна той отривисто.

— Свободен сте. Вървете на бойния си пост. Вратата се затвори след сержанта и се надигна шум.

— Защо ги наказахте, Малоу? — обади се Туер. — Знаете, че тия корелианци убиват заловените мисионери.

— Всяко действие, противоречащо на заповедите ми. е лошо само по себе си независимо от причините в негова полза. Никой не може да напуска кораба или да влиза в него без разрешение.

— Седем дни бездействие — промърмори непокорно лейтенант Тинтър. — Така не може да се поддържа дисциплината.

— Аз мога — заяви с леден глас Малоу. — Дисциплина при идеални условия не е голяма заслуга. Трябва да я имам пред лицето на смъртта, в противен случай тя е излишна. Къде е този мисионер? Доведете го тук, при мен.

Търговецът седна, а облеченият в червени дрехи човек бе внимателно изведен напред.

— Как се казвате, отче?

— Аз? — Облеченият в червено човек се завъртя към Малоу, тялото му се извърна цяло. Очите му гледаха с невиждащ поглед, а на едното му слепоочие имаше натъртване. Доколкото Малоу бе забелязал, през цялото време досега той не бе нито проговорил, нито помръднал.

— Името ви, Ваше преподобие?

Мисионерът изведнъж се оживи трескаво. Ръцете му се протегнаха, сякаш искаше да прегърне някого.

— Сине мой… деца мои. Завинаги да сте под закрилящите ръце на Галактичния дух.

Туер пристъпи напред, погледът му беше разтревожен, гласът му — прегракнал.

— Човекът е болен. Някой да го отведе да си легне. Малоу, наредете да легне и да се погрижат за него. Той е зле ранен.

Голямата ръка на Малоу го избута назад.

— Не се намесвайте, Туер, или ще заповядам да ви изведат от помещението. Името ви, Ваше преподобие?

Ръцете на мисионера внезапно се сплетоха молитвено.

— Тъй като сте просветени хора, спасете ме от неверниците. — Думите му ги заляха. — Спасете ме от тези грубияни и диваци, които ме преследват и ще огорчат Галактичния дух с престъпленията си. Аз съм Джорд Парма от анакреонските светове. Получил съм образование във Фондацията; в самата Фондация, деца мои. Аз съм жрец на духа, научил всички тайнства, дошъл тук, където ме призова вътрешният ми глас. — Задъха се. — Страдах в ръцете на непосветените. Тъй като вие сте деца на Духа и в името на този дух, пазете ме от тях.