Айзък Азимов - Фондацията

— Какво мислиш, Сът?

— Може да е добър артист — отвърна Сът замислено и се вгледа пред себе си.

Беше вечерта на същия ден и на двадесет и първия етаж в сградата „Хардин“, в ергенското жилище на Джорейн Сът, Пъблис Манлио бавно отпиваше от чаша вино.

В немощното стареещо тяло на Пъблис Манлио се съчетаваха два високи поста на Фондацията. Той беше секретар по външните работи в правителството на кмета, а за всички външни слънца, с изключение на самата Фондация, беше допълнително и глава на църквата, доставчик на Свещената храна, Магистър на храмовете и така нататък, почти до безкрайност объркващи, но звучни названия.

— Но се е съгласил да ти позволи да изпратиш оня търговец — говореше той. — Това е все пак нещо.

— Да, но дребно — отвърна Сът. — Засега не печелим нищо. Цялата работа е най-груба военна хитрост, тъй като не сме в състояние да предвидим всичко до края. Просто отпускаме въжето е надеждата, че някъде по протежението му ще се образува примка.

— Вярно е. А пък и този Малоу е способен човек. Ами ако не се поддава лесно на измама?

— Това е риск, който трябва да се поеме. Ако наистина има предателство, в него са замесени способните хора. Ако не, нуждаем се от способен човек, който да разкрие истината. Освен това Малоу ще бъде пазен. Твоята чаша е празна.

— Не, благодаря. Пих достатъчно.

Сът напълни своята и търпеливо зачака събеседникът му да излезе от неспокойния си унес. Каквито и мисли да го гнетяха не го доведоха до някакво решение, защото духовният сановник заговори внезапно, почти експлозивно.

— Сът, какво е твоето мнение?

— Ще ти кажа, Манлио. — Тънките му устни се разтвориха. — Ние сме насред Селдънова криза.

Манлио втренчи за известно време поглед в него, после попита:

— Откъде знаеш? Да не би Селдън отново да се е появил в криптата на времето?

— Това. приятелю, не е необходимо. Слушай, помисли. Откакто Галактичната империя изостави Периферията и ни заряза сами да се оправяме, никога не сме имали противник, разполагащ с атомна енергия. Сега за първи път сме изправени пред такъв враг. Фактът изглежда многозначителен дори сам по себе си. Но той не е изолиран. За първи път от седемдесет години насам сме изправени пред голяма вътрешна политическа криза. Струва ми се, че съвпадението на двете кризи, вътрешната и външната, изключва всякакво съмнение.

— Ако това е всичко, то не е достатъчно — присви очи Манлио. — Досега е имало две Селдънови кризи и двата пъти Фондацията е била заплашена с гибел. Нищо не може да е трета криза, докато не се появи отново опасността.

Сът въобще не прояви нетърпение.

— Опасността наближава. Всеки може да познае кризата, когато тя настъпи. Истинска услуга за държавата е да я откриеш при зараждането й. Слушай, Манлио, ние се развиваме по планирана история. Знаем, че Хари Селдън е разработил историческите вероятности на бъдещето. Знаем, че някой ден ще трябва да изградим отново Галактичните империя. Знаем, че това ще трае хиляда години или горе-долу толкова. И знаем, че през това време ще се изправяме пред определени кризи.

Първата настъпи петдесет години след създаване на Фондацията, а втората — тридесет години по-късно. Оттогава са изминали почти седемдесет и пет години. Време е, Манлио, време е.

— И ти си подготвил план да посрещнеш кризата? — потърка носа си Манлио неуверено.

Сът кимна.

— И аз — продължи Манлио — трябва да трая известна роля в него?

Сът отново кимна.

— Преди да успеем да се справим с чуждата заплаха от атомни оръжия, налага се да въдворим ред в собствената си къща. Тези търговци…

— Аха! — Сановникът настръхна и погледът му се изостри.

— Точно така. Тези търговци. Полезни са, но са твърде силни и прекалено се изплъзват от контрол. Те са от Външните светове, образованието им е независимо от религията. От една страна, ги въоръжаваме със знания, а от друга — отстраняваме най-силното влияние върху тях.

— Ако е възможно да докажем, че има предателство?

— Ако можехме, преките мерки щяха да са прости и достатъчни. Но това няма никакво значение. Дори ако измяната не е тяхна, те все пак са несигурен елемент в нашето общество. Не са свързани с нас чрез патриотизъм или общ произход, нито дори с религиозно страхопочитание. Под тяхното светско ръководство външните провинции, които от времето на Хардин гледат на нас като на Свещената планета, могат да се отцепят.

— Разбирам всичко това, но лечението…