Айзък Азимов - Фондацията

Йохан Лий препоръчваше крайни мерки.

— Не разбирам, Хардин — каза той, — защо трябва да губим време. Те не могат да направят нищо до следващите избори — поне по законен път, а това ни дава една година. Отпрати ги.

Хардин облиза устни.

— Лий, никога няма да се научиш. През четиридесетте години, откакто те познавам, въобще не успя да научиш благородното изкуство да се промъкваш изотзад.

— Не мога да се боря по такъв начин — изръмжа Лий.

— Да, зная. Предполагам, затова си единственият човек, на когото имам доверие. — Той млъкна и посегна за пура. Изминахме дълъг път, Лий, откакто в миналото извършихме преврат срещу енциклопедистите. Остарявам. На шестдесет и две съм. Замислял ли си се някога колко бързо изминаха тези тридесет години?

— Аз не се чувствам стар — изсумтя Лий, — а съм на шестдесет и шест.

— Да, но аз нямам твоето храносмилане. — Хардин смукна лениво от пурата. Отдавна бе престанал да желае мекия тютюн от Вега на младежките си години. Времето, когато планетата Терминус бе търгувала с всички части на Галактичната империя, принадлежеше на склада на забравата, в който попадат всички „Добри стари времена“. Същата забрава, към която се отправяше Галактичната империя. Запита се кой ли ще бъде новият император — ако въобще има нов император или империя. Космос! Вече четиридесет години, откакто тук, в края на Галактиката, бяха прекъснати съобщенията; целият свят на Терминус се състоеше от него и от четирите съседни кралства.

Как бяха рухнали величията! Кралства ! В миналото те бяха префектури, всичките част от същата провинция, тя на свой ред беше част от сектор, той от квадрант, който пък на свой ред беше включен в обхващащата всичко Галактична империя. А сега Империята бе загубила власт над далечните райони на Галактиката и тези откъснали се групи планети станаха кралства — с оперетни крале и аристократи, с дребни безсмислени войни и патетичен живот, който продължаваше сред развалините.

Западаща цивилизация. Атомната енергия — забравена. Науката избледняваща до митология — докато не се намеси Фондацията. Фондацията, която Хари Селдън бе основал тук, на Терминус, точно с тази цел.

Лий беше застанал до прозореца и гласът му прекъсна мислите на Хардин.

— Пристигнаха — отбеляза той — младите сукалчета, с последен модел наземна кола. — Направи няколко несигурни крачки към вратата и тогава погледна Хардин.

Хардин се усмихна и му махна с ръка да остане.

— Наредих да ги доведат тук.

— Тук! Защо? Придаваш им прекалена важност.

— Защо да изпълняваме всичките церемонии на официален прием на кмета? Доста стар съм за бюрократизъм. Освен това, когато имаш работа с младежи, ласкателството е полезно — особено когато с нищо не те задължава. — Той намигна. — Седни, Лий, и ми дай моралната си подкрепа. Ще ми бъде необходима срещу младия Сермак.

— А, тоя Сермак — изрече тежко Лий — е опасен. Има подръжници, Хардин, така че не го подценявай.

— Нима някога съм подценил някого?

— Е, тогава арестувай го. След това можеш да го обвиниш в едно или в друго.

Хардин не обърна внимание на последния съвет.

— Ето ги, Лий. — В отговор на сигнала той натисна един педал под бюрото си и вратата се плъзна встрани.

Четиримата, които съставяха делегацията, влязоха и Хардин любезно им посочи креслата, разположени в полукръг срещу бюрото му. Те се поклониха и зачакаха кметът да заговори пръв.

Хардин отвори странно скулптирания сребърен капак на кутията за пури, принадлежала на Джорд Фара от Управителния съвет през отдавна миналите години на енциклопедистите. Беше истинско имперско изделие от Сантани, макар пурите, които сега съдържаше, да бяха местно производство. Един по един четиримата от делегацията си взеха пури и ги запалиха като в някакъв ритуал.

Сеф Сермак седеше втори отдясно, най-младият от младежката група и най-интересният с четинестите си жълти мустаци, грижливо подстригани, и с хлътналите си очи, чийто цвят не можеше да се определи точно. Хардин почти веднага изключи от сметките си другите трима; по вида им личеше, че са обикновени членове. Съсредоточи вниманието си върху Сермак, същият Сермак, който още през първия си мандат в Градския съвет бе обръщал неведнъж с главата надолу този улегнал орган на властта, и заговори именно на Сермак.

— Много исках да ви видя, съветник, още откакто произнесохте отличната си реч миналия месец. Нападките ви срещу външната политика на нашето правителство бяха много умни. Очите на Сермак пламнаха.