— Не става въпрос само за вас — продължи Хардин. — Същото е с цялата Галактика. Пирен чу мислите на лорд Доруин за научните изследвания. Лорд Доруин смята, че за да си добър археолог, е достатъчно да прочетеш всички книги по въпроса — написани от хора, умрели преди векове. Той смята, че за да се разрешат археологичните загадки, трябва да се преценят противоположните авторитетни източници. А Пирен го изслуша и не направи никакви възражения. Не разбирате ли, че в това има нещо нередно? — Отново в гласа му прозвуча едва ли не нотка на молба. Отново никакъв отговор. Той продължи. — А вие и половината хора на Терминус не сте подобри. Седим си тук и смятаме, че енциклопедията е светая светих. Мислим, че най-великата цел на науката е да класифицира минали данни. Това е важно, но не трябва ли да се работи и по-нататък? Не виждате ли, че отстъпваме и забравяме? Тук, в Периферията, са загубили атомната енергия. На Гама от Андромеда избухнала централа поради некачествен ремонт, а канцлерът на Империята се оплаква, че не достигат атомни техници. А решението? Да се обучат нови? Никога! Вместо това да се ограничи използването на атомна енергия! — И за трети път ги попита: — Не виждате ли? Процесът обхваща цялата Галактика. Това е боготворене на миналото. То е упадък — застой!
Хардин се взираше в тях един след друг, а те го гледаха с неподвижни погледи. Фара пръв се окопити.
— Е, тук няма да ни помогне мистичната философия. Нека бъдем конкретни. Отричаш ли, че Хари Селдън лесно би могъл да предвиди историческите тенденции на бъдещето чрез проста психологична техника?
— Не, разбира се, не — викна Хардин. — Но не можем да разчитаме на него за разрешение. В най-добрия случай той би могъл да набележи проблема, но ако има някакво решение, трябва да го намерим ние самите. Селдън не може да го направи вместо нас.
— Какво искаш да кажеш — заговори внезапно Фулъм — с това „да набележи проблема“? Ние знаем какъв е проблемът.
Хардин се нахвърли върху него.
— Мислите си, че знаете! Мислите, че Хари Селдън вероятно се е тревожил само за Анакреон. Не съм съгласен! Казвам ви, джентълмени, засега никой от вас няма и най-малко понятие какво става всъщност.
— А ти знаеш ли? — запита го враждебно Пирен.
— Струва м.и се, че зная! — Хардин скочи и отдръпна креслото си настрана. Погледът му беше студен и твърд. — Ако има нещо сигурно, то е, че в цялата тази работа нещо мирише; нещо по-голямо от всичко, за което сме говорили досега. Задайте си само този въпрос: защо в първоначалния състав на Фондацията не е бил включен нито един първокласен психолог с изключение на Бор Алурин? А и той избягваше да учи студентите си на нещо повече от основните принципи.
Последва кратко мълчание, после Фара се обади:
— Добре де? Защо?
— Може би защото някой психолог би разбрал какво става — и то твърде рано, за да е удобно за Хари Селдън. А сега ние се препъваме, зърваме по нещо мъгливо от истината и нищо повече. Хари Селдън е искал точно това. Той се изсмя рязко. — Довиждане, джентълмени! — И гордо излезе от залата.
Кметът Хардин дъвчеше края на пурата си. Тя беше загаснала, но той не го забелязваше. Не бе спал предишната нощ и предвиждаше, че вероятно няма да спи и следващата. Познаваше се по очите му.
— И това включва всичко? — попита той уморено.
— Мисля, че да. — Йохан Лий подпря брадичка на ръката си. — Как ти звучи?
— Не много зле. Разбираш, че трябва да се направи с дръзко нахалство. С други думи — не бива да има колебание; да не им се остави да схванат каква е обстановката. Щом вече бъдем в положение да даваме заповеди, ще заповядваме, сякаш сме родени да го правим, а те ще ни се подчиняват по навик. Това е същността на всеки преврат.
— Ако Съветът прояви нерешителност, макар за…
— Съветът? Не го включвай в сметките. След утрешния ден значението му като фактор на Терминус ще бъде нула. Лий бавно кимна.
— Въпреки това е странно, че досега не са направили нищо, за да ни спрат. Каза, че не са съвсем на тъмно.
— Фара напипва очертанията на проблема. Понякога ме изнервя. А откакто ме избраха, Пирен ме подозира. Но те никога не са били способни да разберат какво се готви в действителност. Цялото им възпитание е било авторитарно. Сигурни са, че императорът — само защото е император — е всесилен. Уверени са също, че Управителният съвет — само защото е Управителен съвет, който действа от името на императора — не може да изпадне в положение, при което да не издава заповеди. Тази им неспособност да осъзнаят възможността за бунт е най-добрият ни съюзник. — Хардин стана от креслото си и отиде до охладителя за вода. — Докато си гледат енциклопедията, Лий, те не са лоши хора, а ние ще се погрижим в бъдеще да се занимават само с нея. Но щом става въпрос да се управлява Терминус, те са безнадеждно некомпетентни. Сега върви и се погрижи нещата да потръгнат. Искам да остана сам.
Читать дальше