Айзък Азимов - Фондацията

Настъпи тишина, докато петимата членове на Съвета преглеждаха символите, а после Пирен седна и смутено се изкашля.

— Няма вратичка, нали доктор Пирен? — попита Хардин.

— Изглежда, че няма.

— Добре. — Хардин смени листовете. — Пред вас сега е копие от договора между Империята и Анакреон — между другото договор, подписан от името на императора от същия лорд Доруин, който беше тук миналата седмица — и неговият анализ в символи.

Договорът обемаше пет страници дребен печатен текст, а анализът бе написан върху по-малко от половин страница.

— Както виждате, джентълмени, към деветдесет процента от договора са се изпарили от анализа като безсмислени, а онова, което ни остава, може да се опише по следния интересен начин:

Задължения на Анакреон към Империята — никакви!

Власт на Империята над Анакреон — никаква!

Отново петимата следяха неспокойно доводите и ги сверяваха с договора, а когато свърши, Пирен каза разтревожено:

— Изглежда точен.

— В такъв случай признавате, че договорът е само декларация за пълна независимост от страна на Анакреон и признание на този статут от Империята?

— Така изглежда.

— А мислите ли, че Анакреон не го е разбрал и не се стреми да изтъкне независимото си положение — и, естествено, ще негодува при всяка поява на заплаха от страна на Империята? Особено когато е очевидно, че Империята е безсилна да изпълни каквато и да е заплаха, защото в противен случай никога нямаше да допусне независимостта на Анакреон.

— Но тогава — намеси се Сът — как кметът Хардин ще обясни уверенията на лорд Доруин за подкрепата на Империята? Те изглеждаха… Той повдигна рамене. — Ами изглеждаха задоволителни.

Хардин се облегна назад в креслото.

— Знаете ли, това е най-интересната част от. цялата история. Признавам, че когато за пръв път се запознах с негово превъзходителство, го сметнах за съвършено магаре, но в действителност се оказа, че той е опитен дипломат и много умен човек. Позволих си да запиша всичките му изказвания.

Всички се размърдаха неспокойно, а Пирен разтвори уста от ужас.

— Какво от това? — попита Хардин. — Съзнавам, че е голямо нарушение на законите на гостоприемството и нещо, което никой, така наречен джентълмен, не би направил. Също, че ако негово превъзходителство беше разбрал, щяхме да си имаме неприятности; но той не усети, а аз разполагам със запис и това е всичко. Накарах да дешифрират записа и също го изпратих на Холк за анализ.

— И къде е анализът? — осведоми се Лъндин Краст.

— Точно това е интересното — отвърна Хардин. — Във всяко отношение този анализ се оказа най-трудният от трите. Когато след два дни непрекъсната работа Холк успя да отстрани безсмислените изказвания, празния брътвеж, безполезните определения — накратко цялото лигавене, — той установи, че не е останало нищо. Всичко се е анулирало. За пет дни, джентълмени, лорд Доруин не е казал абсолютно нищо и е говорил така, че вие не сте забелязали това. Ето ви уверенията, дадени в.и от вашата скъпоценна Империя.

Ако Хардин бе поставил върху масата издаваща силен смрад бомба, не би могъл да създаде по-голямо объркване от настъпилото след последните му думи. Той зачака уморено и търпеливо да затихне суматохата.

— Така че — заключи Хардин, — когато сте изпратили вашите заплахи, — а те са били точно това — относно някакви действия на Империята срещу Анакреон, вие просто сте раздразнили един монарх, който е разбирал по-добре положението. Естествено, неговото его е настояло за незабавни действия и резултатът е този ултиматум, който ме връща към първоначалното ми изказване. Остава ни една седмица и какво ще правим сега?

— Изглежда — рече Сът, — нямаме друг избор, освен да позволим на Анакреон да установи военни бази на Терминус.

— Съгласен съм с вас — отвърна Хардин, — но какво ще направим, за да ги изхвърлим отново при първия удобен случай?

Мустаците на Йейт Фулъм потръпнаха.

— Изглежда, си решил, че срещу тях трябва да се използва сила.

— Насилието — беше отговорът — е последното убежище на некомпетентния. Но аз нямам никакво намерение да постеля килим за посрещането им и да избърша праха от най-добрите мебели, за да могат да ги използват.

— Въпреки това не ми харесва начинът, по който говориш — настоя Фулъм. — Това е опасно становище; още по-опасно е, защото напоследък забелязахме, че голяма част от населението, изглежда, реагира точно по този начин на всички твои внушения. Мога направо да ти кажа, кмете Хардин, че Съветът не е напълно сляп за действията ти напоследък. — Той млъкна и всички изразиха съгласие. Хардин вдигна рамене. Фулъм продължи. — Ако подбудиш града към насилствени действия, ще извършиш сложно самоубийство… а ние не възнамеряваме да го допуснем. Нашата политика има само една основна цел и тя е издаването на енциклопедията. Каквото и да решим да направим или да не направим, ще бъде решено като необходима мярка, за да се запази енциклопедията.