Айзък Азимов - Фондацията

— Вашият интерес е чест за мен. Нападките може да са били умни или не, но със сигурност бяха оправдани.

— Може би! Разбира се, вашето мнение си е ваше. Но вие сте още доста млад.

— Това е вина — отвърна Сермак сухо — на повечето хора в определен период от живота им. Вие сте станал кмет на града, когато сте бил две години по-млад, отколкото съм аз сега.

Хардин се усмихна на себе си. Окото му не мигаше на този хлапак.

— Вероятно — каза Хардин — сте дошли при мен заради същата външна политика, която толкова много ви безпокоеше в залата на Съвета. Говорите ли и от името на тримата си колеги, или трябва да изслушвам всеки поотделно?

Четиримата младежи се спогледаха бързо, клепачите им трепнаха.

— Аз говоря от името на населението на Терминус — заяви мрачно Сермак, — население, което не е истински представено в този орган без собствено мнение, наричан Съвет.

— Разбирам. В такъв случай говорете!

— Въпросът ми се свежда до следното, господин кмете. Ние не сме доволни…

— С това „ние“ имате предвид народа, така ли?

Сермак го изгледа враждебно, усети някаква клопка,и отговори студено:

— Убеден съм, че моите схващания отразяват мислите на мнозинството от гласоподавателите на Терминус. Това задоволява ли ви?

— Е, подобно изявление се нуждае от доказателства, но все пак продължавайте. Вие не сте доволни.

— Да, не сме доволни от политиката, която вече тридесет години оставя Терминус беззащитен срещу неизбежно нападение отвън.

— Разбирам. И затова…? Продължавайте, продължавайте.

— Много мило от ваша страна, че предугаждате думите ми. И затова ние образуваме нова политическа партия; тя ще защитава сегашните нужди на Терминус, а не някаква мистична „очевидна съдба“ на бъдещата империя. Ще изхвърлим от Съвета вас и вашата блюдолизническа клика от успокоители, и то скоро.

— Освен ако? Както знаем, винаги съществува едно „освен ако“.

— В този случай условието не е сложно — освен ако си подадете оставката още сега. Не искам от вас да промените политиката си — не бих ви гласувал толкова голямо доверие. Вашите обещания нямат никаква стойност. Ще приемем само незабавна оставка.

— Разбирам. — Хардин кръстоса крака и наведе назад креслото си на два крака. — Поставяте ми ултиматум. Много любезно от ваша страна да ме предупредите. Но, разбирате ли, аз няма да му обърна внимание.

— Не мислете, че ви предупреждаваме, господин кмете. Само ви известяваме за нашите принципи и бъдещи действия. Новата партия вече е учредена и утре ще започне официалната си дейност. Няма нито място, нито желание за компромис и, честно казано, само признанието ни за заслугите ви към града ни склониха да ви предложим лесен начин да се оттеглите. Не мислех, че ще се възползвате от него, но съвестта ми е чиста. Следващите избори ще напомнят по-силно и съвсем неустоимо, че оставката ви е необходима.

Той стана и даде знак на другите.

Хардин вдигна ръка.

— Почакайте! Седнете!

Сеф Сермак седна отново с лек оттенък на прекалена готовност и Хардин се усмихна вътрешно, макар лицето му да не го показа. Въпреки думите си Сермак очакваше някакво предложение — каквото и да е предложение.

— Точно в какво искате да се промени нашата външна политика? — запита Хардин. — Искате ли да нападнем четирите кралства още сега, веднага, и четирите наведнъж?

— Не давам подобен съвет, кмете. Нашето просто предложение е всякакви умиротворителни действия да бъдат прекратени незабавно. По време на вашето управление провеждахте политика на научна помощ за кралствата. Дадохте им атомна енергия. Помогнахте да се възстановят централите на тяхна територия. Създадохте там медицински клиники, химически лаборатории и заводи.

— Добре. А какви са вашите възражения?

— Правехте го, за да не ни нападат. С тези неща като подкуп играхте ролята на глупак в колосална игра на изнудване, в която допуснахте Терминус да бъде изцеден — в резултат сега сме зависими от милостта на тези варвари.

— В какво отношение?

— Защото сте им дали мощ, дали сте им оръжия и дори ремонтирахте корабите от техните флоти; сега те са неизмеримо по-силни, отколкото са били преди три десетилетия. Техните желания се увеличават, а с новите си оръжия накрая ще задоволят исканията си наведнъж, като със сила завземат Терминус. Не свършва ли обикновено така всяко изнудване?

— А вашето лекарство?

— Веднага спрете подкупите, докато още можете. Положете усилия, за да засилите Терминус и нападнете първи!