Айзък Азимов - Фондация и Земя

— Ами инфекциите? — внезапно, с писклив от уплаха глас, се намеси Пелорат. — Не мога да разбера как не съм се сетил по-рано. Блис! Всеки свят, на който кацнеш, ще притежава микроорганизми, срещу които нямаш никаква зашита, и ще умреш от някоя елементарна заразна болест. Трябва да се върнем обратно, Тривайз!

— Пел, скъпи, не се паникьосвай — усмихна се Блис. — Микроорганизмите също се асимилират в Гея, когато представляват част от храната ми или влязат в моето тяло по някакъв друг начин. Ако има изгледи да ми причинят вреда, те ще се асимилират по-бързо, а щом веднъж станат Гея, не могат да ми сторят нищо лошо.

Обядът отиваше към края си и Пелорат отпи от своята затоплена и пълна с подправки смес на плодови сокове.

— Ама съм и аз — рече той, като облизваше устни, — мисля, че е време пак да сменя темата. Напоследък май това е единственото ми занимание на борда на този кораб. Защо ли се получава тъй?

— Защото Блис и аз се вкопчваме до дупка във всеки въпрос, който обсъждаме — сериозно каза Тривайз. — От теб, Янов, зависи да си запазим разсъдъка. На каква тема желаеш да преминем, стари приятелю?

— Прегледах от начало до край справочния материал за Компорелон и открих, че целият сектор, от който той е част, е много богат на легенди. Тук са се заселили твърде отдавна, още през първото хилядолетие на хиперпространствените пътувания. На Компорелон даже се твори за някакъв легендарен основател на име Бенбали, макар да не се казва откъде е дошъл. Твърди се, че първоначално името на тяхната планета било „Светът на Бенбали“.

— Според теб, Янов, какво вярно има във всичко това?

— Може би има някакво зрънце, но кой може да познае точно кое е то?

— Никога не съм чувал за основател на име Бенбали в космическата история. А ти?

— Аз също, само че нали знаеш, че в късноимперската епоха е имало съзнателно потискане на предимперската история. През бурните последни векове на империята властниците се стремели да намалят местния патриотизъм, тъй като доста правилно са смятали, че той има дезинтегриращо влияние. Поради това в почти всеки сектор на Галактиката истинската история — с пълните архиви и точната хронология — започва едва от дните, когато влиянието на Трантор вече е било очевидно и въпросният сектор или се е съюзявал с империята, или е бил анексиран от нея.

— Не бих и помислил, че историята може да се изкорени толкова лесно — заяви Тривайз.

— Не е никак лесно — съгласи се Пелорат, — но едно решително и мощно правителство може до голяма степен да я отслаби. А когато бъде достатъчно отслабена, тя започва да зависи от разпиления материал и проявява склонност да се изражда в народни предания. Подобни предания неизбежно изобилстват с преувеличения и се стремят да покажат, че секторът е бил по-древен и по-могъщ, отколкото е това в действителност. Без значение колко е глупава дадена легенда или дори колко логически невъзможна може да изглежда, за местните жители вече е въпрос на патриотизъм да вярват в нея. Мога да ви покажа предания от всеки ъгъл на Галактиката, които твърдят, че първоначалната колонизация на въпросния свят е станала непосредствено от самата Земя, макар невинаги да назовават планетата-майка с това име.

— А как другояче я наричат?

— Най-различно. Понякога й казват Единствената, понякога Най-старата. Или пък Подлунен свят например, което според някои авторитети намеква за гигантския й спътник. Други твърдят, че това означава „изгубен свят“ и че „подлунен“ е вариант на „прокуден“ — предгалактическа дума, означаваща „изгубен“ или „зарязан“.

— Янов, спри! — кротко рече Тривайз. — Можеш цяла вечност да се сражаваш със своите авторитети и контра-авторитети. Казваш, че такива легенди има навсякъде?

— О, да, драги ми приятелю. Навсякъде. Трябва само да ги прехвърлиш, и ще добиеш усещане за този човешки навик да се започва с някакво зрънце истина, върху което слой след слой се нанасят приятни измислици — също като стридите от Рампора, дето образуват бисер около песъчинката. Веднъж попаднах точно на тази метафора, когато…

— Янов! Хайде да оставим на мира метафорите! Кажи ми, има ли в компорелонските легенди нещо, което ги отличава от останалите?

— О! — за момент Пелорат се взря в Тривайз с невиждащ поглед. — Да ги отличава? Ами те претендират, че Земята е относително близо и това е най-необичайното. На повечето светове, когато говорят за Земята, независимо какво име са й избрали, има тенденция нейното местонахождение да бъде неясно — те я ситуират или неопределено далеч, или дори в някакво царство на мечтите.