Айзък Азимов - Фондация и Земя

— Ами, аз…

— За да съм по-конкретна, как би се чувствал, ако разбереш, че правиш любов с робот?

Пелорат внезапно щракна с палеца и средния пръст на дясната си ръка.

— Знаеш ли; има легенди за жени, които се влюбват в изкуствени мъже, както и обратното. Винаги съм им придавал алегоричен смисъл и не съм си представял, че могат да отразяват буквалната истина. Разбира се, аз и Голан дори не бяхме чували думата „робот“, преди да кацнем на Сейшел, но сега, като се замисля, тези изкуствени мъже и жени трябва да са били роботи. Изглежда такива роботи наистина са съществували в ранните исторически времена. Това значи, че легендите трябва да се преосмислят…

Той изведнъж замълча, а Блис, след като изчака малко, плесна шумно с ръце. Пелорат подскочи.

— Мили Пел — каза геянката, — ти май използва митографията, за да избегнеш въпроса. А въпросът беше: как би се чувствал, ако правиш любов с робот?

Историкът я изгледа неловко.

— Съвсем неразличим? Досущ като човешко същество?

— Да.

— Тогава, струва ми се, че робот, който по никакъв начин не може да бъде различен от човешко същество, е човешко същество. Ако ти беше такава, за мен щеше да си просто човешко същество.

— Това исках да чуя от теб, Пел.

— Е, сега, след като го чу, мила, няма ли да ми кажеш, че е излишно да се боря с хипотетични ситуации?

— Не. Няма да направя такова нещо. Ти току-що дефинира естественото човешко същество като обект, който притежава всички качества на естествено човешко същество. Щом си убеден, че притежавам тези качества, това слага край на дискусията. Имаме работна дефиниция и не ни е необходима друга. В края на краищата, откъде мога да съм сигурна, че ти не си робот, който не се различава от човешко същество?

— Понеже ти казвам, че не съм.

— Да, но ако си робот, неотличим от човешко същество, може да си проектиран така, че да твърдиш, че си естествено човешко същество й даже да си програмиран сам да го вярваш. Работната дефиниция е всичко, което имаме, и всичко, което можем да имаме.

Тя обви ръце около врата му и го целуна. Целувката взе да става страстна и продължителна, докато накрая Пелорат успя да промълви малко приглушено:

— Обещахме на Тривайз да не го поставяме в неловко положение, като превръщаме пътуването в меден месец.

Блис го стрелна изкусително:

— Нека се отдадем на чувствата и не си оставяме време да мислим за обещания.

Пелорат малко притеснено възрази:

— Аз не мога така, мила. Знам, че сигурно това те дразни, но непрекъснато мисля и по природа не съм склонен да се отдавам на емоции. Явно то ми е привичка за цял живот, много досадна за другите. Никога не съм живял с жена, която да не започне рано или късно да негодува заради нея. Първата ми съпруга… впрочем предполагам, че е неуместно да говорим за това…

— Доста неуместно, да, но не и фатално. И ти не си първият ми любовник.

— О! — възкликна Пелорат доста объркан, а после, долавяйки усмивчицата на Блис, добави:

— Искам да кажа, разбира се, че не съм. Не бих и очаквал да бъда… Както и да е, на първата ми жена не й харесваше.

— Но на мен ми харесва. Намирам безкрайния ти стремеж към размисъл за привлекателен.

— Май не мога да го повярвам напълно, понеже съществува и още нещо. Робот или човек, няма значение. Тук сме единодушни. Обаче аз съм изолат и ти го знаеш. Аз не съм част от твоята планета и когато сме интимни, ти споделяш емоции извън Гея, дори щом за кратко време ми позволяваш да надникна в нея, но интензитетът на твоите чувства може би не е същият, както ако Гея обича Гея.

— Да те обичам, Пел, си има своя чар — отвърна Блис. — Друго не ме интересува.

— Въпросът не е само в това, че ме обичаш. Ти не си просто ти. Ами ако Гея го смята за перверзия?

— Ако смяташе така, щях да го зная, тъй като съм Гея. И щом аз се радвам, когато съм с теб, и Гея се радва. Когато правим любов, цялата планета споделя преживяването в една или друга степен. Като казвам, че те обичам, това означава, че Гея те обича, макар непосредствената роля да е възложена само на частицата, каквато представлявам аз… Изглеждаш объркан?

— Бидейки изолат, Блис, ми е трудно да го схвана.

— Винаги може да се направи аналогия с организма на изолата. Когато си подсвиркваш някаква мелодия, цялото ти тяло — ти самият като организъм — желае да свири мелодията, но непосредствената задача е възложена на устните, езика и дробовете. Палецът на десния ти крак например не прави нищо.

— Може да почуква в такт с мелодията.