Айзък Азимов - Фондация и Земя

— Значи предлагаш да се върнем там и пак да се изправим пред инфекцията — и този път тя да бъде активирана? Сексуалното сношение несъмнено е особено приятен начин да се заразиш, но може и да не е единственият.

Тривайз сви рамене.

— Не горя от желание да се върнем на Нова Земя, но евентуално може и да ни се наложи.

— Евентуално?

— Да! Все пак има и друга възможност.

— И каква е тя?

— Нова Земя се върти около звездата, която хората наричат Алфа. Само че Алфа е част от двойна звездна система. Дали не е възможно около компаньона на Алфа също да има обитаема планета?

— Струва ми се, че компаньонът е прекалено слаба звезда — поклати глава Блис. — Той е четири пъти по-малко ярък от Алфа.

— Слаба, но не прекалено. Ако съвсем близо до него има планета, тя може да свърши работа.

— Компютърът не казва ли нещо за евентуални планети, обикалящи около този компаньон? — попита Пелорат.

Тривайз мрачно се усмихна.

— Проверих. Има пет със средни размери. И никакви газови гиганти.

— А от тези пет някоя не е ли обитаема?

— Не ми даде никаква информация за тях, освен броя им и факта, че не са големи.

— О! — разочаровано възкликна Пелорат.

— Няма от какво да бъдеш толкова отчаян — успокои го съветникът. — В паметта на компютъра не можеш да намериш нито един от космонитските светове. Дори за самата Алфа информацията е минимална. Тези неща са скрити преднамерено и ако за компаньона не е известно почти нищо, трябва да се приеме като добър знак.

— Следователно — делово се включи Блис — това, което възнамеряваш да направиш, е да посетиш компаньона, а ако не извадиш късмет, да се върнеш на Алфа?

— Да. И този път ще сме добре подготвени. Ще изследваме най-добросъвестно целия остров преди кацането и, Блис, надявам се ти да използваш своите ментални способности, за да ни защитиш…

В същия момент „Далечната звезда“ леко се люшна встрани, сякаш бе прихванала някаква корабна хълцавица, и Тривайз извика — наполовина ядосан, наполовина разтревожен:

— Кой е на управлението?!

Още докато задаваше въпроса, бе разбрал кой може да бъде.

Фалъм седеше пред компютъра напълно погълната от него. Малките й дългопръсти длани бяха широко разперени, за да съвпаднат със слабо светещите очертания на плота. Ръцете на хлапето сякаш бяха леко потънали в тях, въпреки че на питане той определено бе твърд и плъзгав.

Толкова пъти беше наблюдавала как Тривайз поставя по същия начин ръцете си, без видимо да прави нещо друго, макар да бе наясно, че именно той управлява кораба.

Понякога го беше заварвала и със затворени очи, ето защо сега и тя притвори своите. След миг-два й се счу слаб далечен глас — много далечен, но въпреки това звучащ в главата й през (смътно го осъзнаваше) нейните преобразувателни мозъчни дялове. Сега те бяха по-важни дори от ръцете й. Напрегна се да долови думите.

Нареждания, говореше почти умолително гласът. Какви са твоите нареждания?

Фалъм не каза нищо. Никога не бе чувала Тривайз да говори на компютъра, но добре знаеше какво тя самата желае от все сърце. Искаше да се върне на Солария, към уютната безкрайност на имението, при Джемби… Джемби… Джемби…

Много искаше да иде там и щом си помисли за света, който обичаше, си го представи ясно на екрана така, както вече бе виждала и други светове. Отвори очи и се втренчи в съшия този екран, желаейки там да се появи нещо, различно от омразната Земя, а сетне, все още вперила поглед в него, си представи, че това ще е Солария. Мразеше празната Галактика, в която я бяха натикали против волята й. В очите й бликнаха сълзи и корабът потръпна.

Фалъм долови тръпката и леко се олюля.

А после чу гръмки стъпки в коридора отвън и когато отвори очи, съзря лицето на Тривайз — разкривено, изпълнило цялото й полезрение, препречило се пред екрана, на който бе всичко онова, което тя искаше. Мъжът нещо викаше, но Фалъм не му обърна внимание. Той бе човекът, който я беше отвлякъл от нейния свят, като беше убил Бандър… и пак той бе човекът, който сега й пречеше да се върне, защото мислеше единствено за Земята.

Смяташе да насочи кораба към Солария и под напора на нейната решимост „Далечната звезди“ отново потръпна.

Блис диво се впи в ръката на съветника.

— Не! Недей!

Вкопчи се здраво и го задърпа назад, докато Пелорат стоеше объркан и вцепенен някъде зад нея. Тривайз закрещя:

— Махни си ръцете от компютъра! Блис, не ми се пречкай. Не искам да те нараня.