Айзък Азимов - Фондация и Земя

— Точно това щях да й кажа, но не успях да се реша. Боях се, че няма да ми повярва.

Пелорат поклати глава и с въздишка сподели:

— Не мислиш ли, че може би щеше да е по-добре, ако не бяхме я взели със себе си. Толкова си нещастна от цялата тази работа.

— Не — гневно отрече Блис, — не говори така! Щях да съм безкрайно по-нещастна да си седя сега тук и да си спомням, че сме оставили едно невинно дете да бъде убито заради онова, което ние сме сторили.

— Такива са обичаите в света на Фалъм.

— Хайде, Пел, не усвоявай Тривайзовия начин на мислене. За изолатите е възможно да приемат подобни неща и повече да не се вълнуват за тях. Принципът на Гея обаче е да спасява, а не да унищожава живота или да остава бездейна, докато някой друг го прави. Всички знаем, че отделни видове живот трябва все пак да достигнат до края си, за да може останалият да оцелее, само че то никога не е безцелно и не бива да води до задънена улица. Беше достатъчно трудно да се понесе смъртта на Бандър, макар и неизбежна; смъртта на Фалъм обаче би прехвърлила всички граници.

— Е, добре — кимна Пелорат. — Предполагам, че си права. Но аз не дойдох да те видя заради проблема с Фалъм, а заради Тривайз.

— Какво му е?

— Блис, безпокоя се за него. Все още изчаква да се изяснят фактите относно Земята и не съм сигурен дали ще може да издържи на напрежението.

— Аз не се опасявам. Струва ми се, че умът му е жизнен и стабилен.

— Всички имаме някакъв предел, не забравяй! Планетата Земя е по-топла, отколкото той е очаквал; сам ми го каза. Подозирам, че си мисли дали тя не е прекалено топла, за да има на нея живот, при все че явно се опитва да се самоубеди и да повярва, че не е тъй.

— Може би е прав. Може би планетата наистина не е прекалено топла, за да има живот.

— Освен това той изглежда приема, че е възможно топлината да е в резултат от радиоактивната й кора, но и на това отказва да повярва. След ден-два обаче ще сме достатъчно близо, така че истинското положение просто няма как да бъде потулено. Ами ако Земята наистина е…

— Тогава явно ще му се наложи да приеме факта.

— Но… не зная как да ти го кажа или по-точно как да го изложа с ментални термини. Ами ако…

Блис поизчака и кисело подхвърли:

— Ако му изгорят бушоните ли?

— Да! Ако му изгорят бушоните. Не можеш ли да направиш нещо, за да го подсилиш? Така да се каже, да го държиш спокоен и под контрол?

— Не, Пел. Не вярвам, че е толкова крехък, а освен това Гея твърдо е решила, че умът му не трябва да бъде докосван.

— Точно там е въпросът! Голан притежава това необикновено чувство за „правота“, както и да се нарича то. Шокът от разпадането на целия проект точно в момента, когато изглежда успешно завършен, може и да не унищожи мозъка му, но да повлияе на тази негова „правота“. Не е ли логично тя да е необикновено крехко нещо?

За миг Блис се замисли. После сви рамене.

— Добре, сигурно все пак ще го държа под око.

През следващите почти тридесет и шест часа Тривайз смътно съзнаваше, че Блис и в по-малка степен Пелорат ходят като кучета подире му. Все пак на един кораб, така компактен като техния, това не бе кой знае колко необичайно, а той трябваше да мисли и за други неща.

Седнал на компютъра, и сега ги усети, че стоят отвън, точно до прага на стаята. Обърна се.

— Е? — промълви с малко по-глух от нормалното глас.

Пелорат някак ни в клин, ни в ръкав го запита:

— Как си, Голан?

— Консултирай се с Блис. Тя от няколко часа се е втренчила в мен. Сигурно бърника из мозъка ми. Не е ли тъй, мадам?

— Не — спокойно отвърна Геянката, — но ако почувстваш нужда от моята помощ, мога и да опитам. Искаш ли?

— Не, защо? Остави ме сам. И двамата ме оставете.

— Моля те, кажи какво става? — настоя историкът.

— Познай!

— Да не би Земята да е…

— Да. Това, в което всички така настойчиво ни уверяваха, е абсолютно вярно — съветникът махна с ръка към екрана, където планетата бе изложила на показ нощната си страна и затъмняваше Слънцето. Изглеждаше като плътна черна окръжност на фона на звездното небе, чиято граница се очертаваше от прекъсната оранжева крива.

— Оранжевото ли е радиоактивността? — попита Пелорат.

— Не. Това е просто пречупена през атмосферата слънчева светлина. Ако атмосферата не бе толкова облачна, щеше да виждаш непрекъсната оранжева окръжност. Ние, Янов, не можем да видим радиоактивността. Различните лъчения, дори и гама-лъчите се поглъщат от атмосферата. Те обаче пораждат вторични излъчвания, които са много слаби, така че само компютърът ги долавя. Вторичните емисии също са невидими за окото, но той е в състояние да излъчи фотон светлина вместо радиационна частица или вълна и да представи по този начин Земята в лъжливи цветове. Гледайте.