Едмондо Амичис - Сърце (Дневникът на един ученик)

— Абатуги минава с шейсет седемдесети 8 8 В италианските училища е била усвоена седемдесетбалната система. Б.пр. , Аркини минава с петдесет и пет седемдесети…

Зидарчето минава, Кроси минава.

След това прочете с висок глас:

— Дероси Ернесто минава със седемдесет седемдесети и получава първа награда.

Всички родители, които присъствуваха там и го познаваха, казаха:

— Браво, браво, Дероси!

А той тръсна русите си къдрави коси и погледна с хубавата си и непринудена усмивка майка си, която го поздрави с ръка. Гарофи, Гароне, Калабрийчето минават. След това трима или четирима един след друг остават. Един от тях започна да плаче, защото баща му, който беше на вратата, го заплаши с ръка.

Но учителят каза на бащата:

— Не, господине, извинете, не винаги децата са виновни, много пъти това е нещастна случайност. Такъв е и случаят със сина ви.

След това прочете:

— Нели минава с шестдесет и две седемдесети.

Неговата майка му изпрати една целувка с ветрилото си. Старди минава с шестдесет и пет седемдесети, като чу тая хубава бележка, той дори не се усмихна и не откъсна юмруците си от слепите си очи. Последен беше Вотини, който бе дошъл хубаво облечен и сресан: и той минава.

Като свърши, учителят стана и каза:

— Момчета, за последен път сме събрани заедно. Ние бяхме заедно цяла година и сега се разделяме като добри приятели, нали? Съжалявам, че се разделям с вас, мили деца. — Той спря за малко, след това продължи: — Ако някой път съм излязъл от търпение, ако някой път, без да искам, съм бил несправедлив, много строг, простете ми.

— Не, не — казаха родителите и мнозина ученици, — не, господин учителю, никога!

— Извинете ме — повтори учителят — и ме обичайте. Следната година няма да бъдете вече при мене, но аз ще ви виждам и ще останете завинаги в сърцето ми. Довиждане, деца!

Като каза това, той пристъпи напред сред нас и всички му протегнахме ръце, изправени на чиновете, и започнахме да хващаме ръцете му и полите на дрехата му. Мнозина го целунаха. Петдесет гласа извикаха заедно:

— Довиждане, учителю! — Благодарим, господин учителю! — Бъдете здрав! — Спомняйте си за нас!

Когато излезе, беше силно развълнуван. Излязохме всички в безпорядък. От другите класове също излизаха. Настъпи бъркотия и голям шум; ученици и родители казваха сбогом на учителите и учителките и се поздравяваха помежду си.

По учителката с червеното перо се бяха накачили четири или пет деца и двайсетина я бяха наобиколили и не й даваха да си поеме дъха; а на „Монахинята“ бяха смачкали шапката и й бяха напъхали около една дузина букети между копчетата на черната рокля и в джобовете й. Мнозина се радваха шумно на Робети, който тъкмо тоя ден бе хвърлил патериците.

От всички страни се чуваше:

— До новата учебна година! До двайсети октомври!

Ние също се сбогувахме. Ах, как се забравят всички неприятности в тоя момент! Вотини, който винаги завиждаше на Дероси, пръв се спусна към него с отворени обятия. Аз се сбогувах със Зидарчето и го целунах тъкмо в момента, когато ми правеше последната заешка муцуна, милото момче! Сбогувах се с Прекоси, сбогувах се с Гарофи, който ми съобщи печалбата от последната си лотария и ми даде една фаянсова фигурка, счупена в единия ъгъл. Сбогувах се с всички другари. Хубаво беше да види човек как бедният Нели обви с ръце Гароне тъй, че не можаха да го откъснат. Всички се тълпяха около Гароне, казваха му „довиждане“ и гледаха да го пипнат, да го стиснат, да изразят шумно възторга си от това добро, свято момче. Тук беше бащата на Гароне, който гледаше учуден и се усмихваше! Гароне беше последният, когото прегърнах на улицата, като сподавих плача си. Той ме целуна по челото. После се затекох при баща си и майка си. Татко ме запита:

— Сбогува ли се с всичките си другари?

Отговорих му: да.

— Ако има някой, към когото си бил несправедлив, иди да го помолиш да ти прости и да забрави. Никой ли няма?

— Никой — отвърнах аз.

— Е, тогава сбогом! — каза баща ми с развълнуван глас, като хвърли последен поглед на училището.

И майка ми повтори:

— Сбогом!

А аз нищо не можах да кажа.

© 1957 Петър Драгоев, превод от италиански

Edmondo de Amicis

Cuore, 1888

Сканиране, разпознаване и редакция: Хари, 2009

Издание:

Едмондо де Амичис. Сърце (Дневникът на един ученик)

Трето издание

„Народна младеж“, София, 1969

Редактор: Милка Молерова

Художествено оформление: Иван Кьосев