Исабел Алиенде - Градът на зверовете

— Това никак не ми харесва — каза Алекс.

— И ти ли ревнуваш? — пошегува се Надя.

— Не! — възкликна той възмутено — Но усещам нещо в гърдите си, някаква ужасна тежест.

— Това е от видението, което имахме заедно в златния град, помниш ли? След като изпихме сместа за колективно сънуване на Уалимаи, всички видяхме едно и също нещо, включително и Зверовете.

— Разбира се. Този сън приличаше на един друг, който сънувах преди да тръгна на това пътешествие: един огромен ястреб сграбчваше майка ми и я отнасяше в ноктите си. После го разтълкувах като болестта, която заплашва живота й — ястребът беше смъртта. В тепуи сънувахме, че Рааканариуа счупва клетката, в която е затворена, и че индианците са завързани за дърветата, спомняш ли си?

— Да, и нааб-ите носеха маски. Какво означават маските, Ягуар?

— Тайна, лъжа, предателство.

— Защо мислиш, че Мауро Кариас има толкова голям интерес да ваксинира индианците?

Въпросът увисна във въздуха като стрела, спряна по време на полет. Двете деца се спогледаха ужасени. В един миг на просветление прозряха ужасния капан, в който бяха попаднали всички: Рааканариуа беше епидемията. Смъртта, която застрашаваше племето, не беше митологична птица, а нещо много по-конкретно и близко. Изтичаха до центъра на селището, където доктор Омайра Торес насочваше иглата на своята спринцовка към ръката на Таама. Без да мисли, Алекс се хвърли като метеорит върху война, събаряйки го по гръб на земята. Таама се изправи на крака с един скок и вдигна сопата, за да смаже момчето като дървеница, но викът на Надя спря оръжието във въздуха.

— Не! Не! Там е Рааканариуа! — изкрещя момичето, сочейки стъклениците с ваксината.

Сесар Сантос си помисли, че дъщеря му е полудяла и се опита да я задържи, но тя се измъкна от ръцете му и изтича, за да застане до Алекс, пищейки и удряйки с юмруци Мауро Кариас, който се изпречи на пътя й. Бързо се опита да обясни на индианците, че е сбъркала и че ваксините няма да ги спасят, напротив, щяха да ги убият, защото Рааканариуа бе в спринцовките.

Доктор Омайра Торес не загуби самообладание. Тя каза, че всичко това са някакви детски фантазии, горещината им била размътила главите, и заповяда на капитан Ариосто да ги отведе. Веднага се зае да продължи със задачата си, която бяха прекъснали, независимо че настроението на племето вече бе напълно променено. В момента, когато капитан Ариосто бе готов да даде заповед за стрелба, докато войниците задържаха Надя и Алекс, напред излезе Каракауе, който не бе произнесъл повече от половин дузина думи по време на цялото пътуване.

— Един момент! — извика.

Сред всеобщото объркване, мъжът, който бе произнесъл половин дузина думи по време пътуването, съобщи, че е служител в Департамента за защита на индианците, и обясни подробно, че неговата мисия се състояла в това, да проучи защо племената в Амазонка, особено онези, които живеят близо до находищата на злато и диаманти, загиват масово. Подозирал от известно време Мауро Кариас — човека, който най-много се облагодетелствал от експлоатацията на района.

— Капитан Ариосто, реквизирайте ваксините! — заповяда Каракауе. — Ще изискам да бъдат изследвани в лаборатория. Ако съм прав, тези ампули не съдържат ваксина, а смъртоносни дози от вируса на морбили.

Вместо отговор, капитан Ариосто насочи оръжието си и стреля в гърдите на Каракауе. Служителят падна мъртъв на място. Мауро Кариас блъсна доктор Омайра Торес, извади оръжието си и в мига, в който Сесар Сантос се втурна, за да прикрие с тялото си жената, изпразни пистолета си в подредените на масата стъкленици, разбивайки ги на парченца. Течността се разля по земята.

Събитията протекоха с такава бързина, че после никой не можа да разкаже какво точно е станало, всеки имаше различна версия. Камерата на Тимоти Брус регистрира част от случилото се, а останалото се запази в апарата, който държеше Кейт Колд.

Като видяха счупените стъкленици, индианците помислиха, че Рааканариуа е избягала от затвора си и ще се върна под формата на птица канибал, за да ги погълне. Преди някой да успее да го спре, Таама нададе страховит вик и стовари ужасяващо тоягата си върху главата на Мауро Кариас, който се срути като чувал на земята. Капитан Ариосто насочи оръжието си срещу Таама, но Алекс се втурна към краката му, а маймунката на Надя Бороба, скочи в лицето му. Куршумите на капитана се загубиха във въздуха, давайки време на Таама да отстъпи, защитен от своите войни, които вече бяха грабнали лъковете си.