Исабел Алиенде - Кралството на златния дракон

— Бързо! Елате с мен! — заповяда той на въоръжените постови край входа на градината.

И без колебание ги поведе към разбуненото множество на улицата, където се зае да раздава юмруци, докато пазачите се мъчеха да си проправят път с приклади. Армадильо изтръгна оръжието от ръцете на единия от тях и стреля два пъти във въздуха. Индийците около него изведнъж замръзнаха, но тези зад тях продължаваха да напират.

Американецът се възползва от краткотрайното объркване, за да се добере до Александър, който беше вече свален на земята с раздрани дрехи. Хвана го под мишниците и с помощта на пазачите успя да го извлече на сигурно място в двора на хотела и дори да вдигне очилата на момчето, останали невредими като по чудо. Врявата расне и те побързаха да затворят железните порти.

— Ти излезе по-глупав, отколкото изглеждаш, Александър. С няколко долара нищо не можеш да промениш. Индия си е Индия, трябва да я приемаш такава, каквато е — процеди Кейт Колд, когато го видя да пристига целия раздърпан.

— Ако така разсъждаваме, още щяхме да сме в пещерната ера! — отвърна той, докато бършеше кръвта от носа си.

— Та ние сме си там, дете — рече тя, прикривайки гордостта, която постъпката на внука й бе събудила у нея.

Една жена, седнала на терасата на хотела под бял чадър със златни ресни, стана свидетел на разигралата се сцена. Изглеждаше твърде добре за своите близо четирийсет години: слаба, висока и снажна, облечена в памучен панталон и риза в цвят каки, със сандали на краката, до които стоеше протрита кожена чанта. Черната й права коса, с широк посребрен кичур покрай челото, обрамчваше лицето с класически черти: кафяви очи, извити плътни вежди, правилен нос и изразителни устни. Въпреки обикновеното си облекло, тя имаше вид на изискана аристократка.

— Много си храбър — каза непознатата на Александър един час по-късно, когато екипа на „Интернешънъл джеографик“ се събра на терасата.

Момчето усети как ушите му пламват.

— Но трябва да внимаваш, в чужда страна си — добави тя на безупречен английски, макар и с лек централноевропейски акцент, чийто произход трудно можеше да се определи.

В този момент се появиха двама прислужници с големи сребърни подноси с чай, приготвен по индийски — с мляко, подправки и много захар. Кейт Колд покани непознатата да изпие една чаша с тях. Беше поканила и Текс Армадильо — дължеше му благодарност за светкавичната намеса, която спаси живота на внука й, но той отказа под предлог, че предпочитал да остане с бирата и вестника си. Александър се учуди, че хили като него, чийто единствен багаж беше парцаливата вълнена торба и спалния чувал, си позволява да отседне в двореца на махараджата, но реши, че вероятно цената е много ниска. Индия се оказа евтина страна за онзи, който имаше долари.

Скоро Кейт Колд и гостенката й вече обменяха впечатления и така откриха, че всички са тръгнали към Кралството на Златния дракон. Непознатата се представи като Джудит Кински, специалистка по озеленяване, и сподели, че пътувала по официална покана на краля, с когото имала честта да се запознае наскоро. Каза, че когато научила, че монархът проява интерес към отглеждането на лалета в родината си, тя му писала и предложила услугите си. Смяташе, че при известни условия, луковиците на тези цветя можели да се приспособят към климата и почвата на Забраненото кралство. Владетелят веднага я помолил за среща и тя избрала за това Амстердам, предвид световната слава на холандските лалета.

— Негово Величество знае за лалетата не по-малко от всеки експерт. На практика той не се нуждае от услугите ми, би могъл да осъществи проекта си и сам, но изглежда е харесал някои от градинските планове, които му показах, и бе така любезен да ме наеме — обясни непознатата. — Говорихме дълго за намеренията му да създаде нови паркове за народа си, като запази местните растителни видове и добави други. Той съзнава, че това трябва да се извърши много внимателно, за да не се наруши екологичното равновесие. В Забраненото кралство има растения, птици и някои дребни бозайници, които вече не се срещат никъде другаде по света. Тази страна е истинско природно светилище.

Представителите на „Интернешънъл джеографик“ помислиха, че монархът вероятно е останал очарован от Джудит Кински, както и те самите. Тази жена създаваше невероятно впечатление; от нея струеше някаква смесица от твърд характер и женственост. Отблизо хармоничните черти и естествените й и изтънчени движения бяха толкова чаровни, че човек трудно отделяше очи от нея.