Исабел Алиенде - Кралството на златния дракон

Докато останалата част от племето преживявало в джунглата с лов и риболов, четиримата пратеници се озовали с гръм и трясък в XXI век. Щом свикнали да ходят с дрехи и да използват минимален запас от думи на португалски, те храбро се хвърлили да завладяват „магията на нааб“, започвайки с две невероятни изобретения като кибрита и автобуса. След по-малко от шест месеца открили съществуването на компютрите и, според Сесар Сантос, ако продължавали все така, твърде скоро щели да бъдат в състояние да се опълчат на опасните адвокати на корпорациите, които експлоатираха Амазония. Както казвала Ииоми: „Има много видове воини“.

От доста време Кейт Колд молеше Сесар Сантос да разреши на дъщеря си да й гостува, с аргумента, че така както Ииоми бе проводила младежите да учат в Манаос, и той следвало да пусне Надя в Ню Йорк. Време беше момичето да излезе от Санта Мария де ла Лювия и да види малко свят. Да живееш сред природата и да познаваш навиците на животните и индианците е хубаво, но тя трябва да получи и сериозно образование; няколко месеца ваканция в сърцето на цивилизацията ще й се отразят добре, настояваше писателката, с тайната надежда, че временната раздяла ще успокои Сесар Сантос и може би в близко бъдеще той щеше да се реши да изпрати дъщеря си да учи в Съединените Щати.

За пръв път в живота си Кейт беше готова да поеме грижата за някого: не го беше направила дори за сина си Джон, който след развода бе останал да живее при баща си. Работата й като журналист, пътуванията, навиците й на стара маниачка и хаоса в апартамента й не бяха най-идеалните за посрещане на гости, но Надя беше специален случай. Това тринайсетгодишно момиче изглеждаше много по-зряло от самата нея, шейсет и петгодишната жена. Беше убедена, че Надя притежава древна душа.

Кейт, разбира се, не бе казала на внука си нито дума за тези свои намерения, та да не си помисли, че е започнала да се разнежва. В случая нямаше и капка сантименталност, разсъждаваше разпалено писателката, мотивите й бяха чисто практични: нуждаеше се от човек, който да подреди документите и архива й, освен това в апартамента й имаше излишно легло. Ако Надя заживееше при нея, тя възнамеряваше да я използва като робиня, без никакви глезотии. Това, естествено, щеше да стане по-късно, когато момичето се установеше в дома й, а не сега, когато едва бе успяла да склони твърдоглавия Сесар Сантос да я изпрати за няколко седмици.

Кейт не предполагаше, че Надя ще пристигне само с дрехите на гърба си. Целият й багаж се състоеше от една жилетка, два банана и картонена кутия с няколко дупки на капака. Вътре пътуваше Бороба — черната маймунка, която не се отделяше от стопанката си и беше не по-малко изплашена от нея. Двете бяха пътували дълго. Сесар Сантос бе завел дъщеря си до самолета и я бе предал на стюардесата, която щеше да я наглежда до Ню Йорк. Бе залепил по ръцете й ивици лейкопласт с телефоните и адреса на писателката, в случай, че се изгуби. Доста трудно свалиха после лепенките.

Надя се беше качвала само на грохналия самолет на баща си, но не обичаше да лети, защото се страхуваше от височината. Когато зърна огромния товарен самолет в Манаос и разбра, че ще прекара дълги часове в него, сърцето й се обърна. Пристъпи с ужас към стълбата, както и Бороба. Свикнало с чистия въздух и свободата, горкото маймунче едва оживя сред грохота на моторите в затворената си кутия. На летището в Ню Йорк, когато стопанката й вдигна капака, животинката изскочи отвътре като стрела и взе да пищи и да скача по рамената на хората, всявайки паника сред пътниците. Цял половин час бе нужен на Надя и Кейт Колд, за да я хванат и успокоят.

През първите дни животът в нюйоркския апартамент се оказа труден за Бороба и нейната господарка, но те бързо се научиха да се ориентират по улиците и си намериха приятели в квартала. Навсякъде привличаха вниманието. Маймуна, която се държи като човек, и момиче с пера в косата, бяха необичайно зрелище дори за този град. Хората им предлагаха сладкиши, а туристите ги щракаха с фотоапаратите си.

— Ню Йорк е като едно голямо село, Надя. Всеки квартал има свои особености. Щом се запознаеш с иранеца от магазина, с виетнамеца от пералнята, със салвадореца-пощальон, с моя приятел италианеца от кафенето, и с още неколцина души, ще се почувстваш като в Санта Мария де ла Лювия — обясни й Кейт и много скоро момичето се убеди, че е била права.

Писателката посрещна Надя като принцеса, докато мислено си повтаряше, че по-нататък ще дойде ред да я стегне. Разходи я навсякъде, заведе я да пият чай в хотел „Плаза“, повози я с файтон из Сентрал Парк, качи я на върха на небостъргачите, на Статуята на Свободата. Трябваше да й покаже как да се вози на асансьор и на ескалатор, как да използва въртящите се врати. Ходиха също на театър и на кино, непознати развлечения за Надя, но най-много я впечатли една ледена пързалка за кънкьори. Свикнала с тропика, тя не спираше да се удивлява колко студен и бял беше ледът.