Тодор Арнаудов - Ада

— За момичетата имам „Как да улучим в единайстката най-подходящия съпруг и любовник и да се наслаждаваме най-пълно на удоволствията, които ни предлагат животът, здравето и любовта“; „Любов в пустинята на живота“, „Двама с теб във вечността“ и мн.др. Най-добре да ви оставя сами да си харесате нещо; да не ви развалям удоволствието. Нали, деца?

Момчето и момичето се спогледаха смутено, защото възрастният господин носеше най-полезната стока от всички амбулантни търговци, изпарени по-рано. Емил свали оръжието и погледа си към земята, защото скоро бе изпитал на главата си последицата от това да бъдеш омаян от убедителните очи и благата приказка на алчен търговец.

— Не се притеснявайте. При мен книгите са много евтини; особено когато ги продарявам на любознателни деца.

Новият продавач не се беше бръснал от години и изглеждаше, че естествените извори за боя на брадата и мустаците му са пресъхнали отдавна преди да е спрял да го прави; нямаше куфарче, разтворено пред гърдите си; нямаше и задължителната за добрия амбулантен търговец вратовръзка.

Ушите му подпираха каскетче с козирка; на темето му бе опънат ластик на стар модел скиорски очила с ултравиолетова защита. Костюмът и палтото следваха модата от времето на родителите на Емил като гаджета, а обувките изглеждаха като на кумеца от сватбените им снимки.

На изкривения от годините гръб на кретащия старец лежеше хлабаво завързана, препълнена с книги, мешка от която няколко преливаха и ръбовете им стърчаха отвън.

— Не ти ли прилича на капан? Иска да ни омае по заобиколен начин? — усъмни се Емил.

— Хе-хе, има си и броня за очите, нали? Ще го опази от слънцето, но не и от лазера…

— Деца, ще ми помогнете ли да сваля товара от плещите си? Годинките ми са много. — изпъшка старецът.

Децата се спогледаха и едновременно се отзоваха на молбата.

— Изберете си колкото и които книжки си искате. Питайте, ако имате нещо да питате; аз ще съм на вашите услуги. — рече господинът, извади от някъде походно сгъваемо столче и отпусна старите си отслабнали мускули и изтънели кокали върху него. — Ох, само малко да си почина.

Емил и Ана внимателно обърнаха мешката и разсипаха богатството по пода.

„Да се измъкнеш от лъжливи търговци за шейсет секунди“, „Пътуващите търговци — живи дяволи“, „Да си купиш или да си платиш“…

Адреналинът в кръвта на Емил закипя.

— Клопк-а-а-а!!!

За две бързи мигвания на надписа „Книги“ по наклонените стени на коридора момчето се бе претърколило, запратило продължението на дулото на сребърния лазер в челото на кротналия старец и натиснало копчето.

Показалката обаче не проработи, а Ана го издърпа през бицепсите.

— Емиле, какви ги вършиш?

— Момче, внимавай да не се нараниш. Тези играчки са опасни!

— Изчезни го докато имаме време! Твоят лазер работи! — извика Емил.

— Както искате, деца. Стар съм вече; може би е дошъл моят час.

Младежът напомпа копчето, в опита си пак да облъчи книжаря със супермощния ултракохерентен лазерен лъч. Лъчът обаче не щеше да се покаже от цевта на показалката, а Ана отново дръпна приятеля си през кльощавите бицепси.

— Емиле, той не е против нас!

Тя изправи гърба на „Бягане с препятствия от амбулантни търговци“ пред лицето му.

— Струва нула?! — удиви се Емил.

— Да, деца. При мен всичко се продарява безплатно.

— Кой си ти? — попита младежът, а девойката се зае да търси интересни парчета от сочната книжна купчина.

Под „Проектиране на 99-разредни микропроцесори“ и „От най-евтиното винаги има и по-евтино“, се подаваше част от заглавие: „тема за товар“.

— Кой съм аз… Ох, — въздъхна възрастният господин — какъвто такъв. Разгледайте книгите, може да ви потрябва нещо от тях.

„Програмиране на Ада“ — веднага жадно си издърпа Емил и побърза да се похвали.

— Ана, виж!

Тя тъкмо отместваше книгата, която скриваше десния край на тайнственото „тема за товарни“, когато приятелят й я сепна и я накара да удържа вълнението си от думата, което трябваше да коментира.

— Ада ще ти хареса. Не се плаши…

— Ти знаеш ли Ада? — с интонацията на четиригодишно любознателно момченце, което се обръща към своята майка, попита Емил.

— О, познавам я… го отлично. Не е труден език; ще го овладееш.

— Да, младежо, Ада много ще ти хареса. Вземи я!

Гласът на Ана накара интересната книжка — има-няма 200 странички — да

легне встрани от купчината със закнижено знание.

„Да обичаме и да бъдем обичани“, „Сто съвета за програмистите на Сиси“