Тодор Арнаудов - Ада

— Изпитвам същото, като теб… — промълви Ана.

— Наистина ли!? Наистина ли!? — Емил усети душата му да излита към Небесата като птичка. Той притисна любимата към себе си и я целуна страстно.

Тя се отдаде за миг, но бързо се охлади и го отблъсна.

— Съжалявам… Толкова бях щастлива, че те открих… Мислих си, че не съществуваш…. че вероятността да те намеря е кръгла нула…

— Защо съжаляваш!? И аз така си мислих! Смятах, че не е възможно ти да съществуваш. Винаги съм се надявал да те намеря, но, с годините, се отчайвах… Знаеш, че търсенете на оня свят е с толкова много неизвестни, че никога не знаеш кое действие ще те доближи най-силно до целта, тъй като всъщност не знаеш каква е тя… Търсих те навсякъде; ден след ден. И най-накрая те открих! Вече сме заедно! Неописуемо е. Толкова съм щастлив, че съм грешал! Искам да прегърна целия свят; целия ад, цялата „Ада“… Искам да разкажа на цялата вселена, че те намерих, Ана!

— Тя знае. — прошепна тя след кратка мълчалива пауза. — Тя знае, че я намери… Защото Тя също те намери…

Една бляскава сълза блесна на лицето на Ана.

— Какво искаш да кажеш? — с приповдигната интонация, под действието на неукротимия кипеж на чувствата си, произнесе Емил.

— Аз съм Ада… И е време да си вървя.

— Но… Но…. — запелтечи Емил, след като го удари мисловен гръм. — Не разбирам!? Не!? Защо?! Имаме толкова много неща да си кажем?! Къде ще си вървиш?! Нали се обичаме?!

— Защото това е адът, Емо…

— Да, отдавна ми беше обяснила, че това е адът, „Ада“ и „ада“… — изстреля Емил. — Но какво… Ти си Ада?! Ти си…

— Ти вече беше почувствал. Аз наистина съм всичко за теб…

— Ти наистина си…

— И в буквалния смисъл…

— Не!? Но ти не знаеше всичко?! Ами онези натрапници? Как така?! Щом си всичко, тогава трябва да останеш?! Защо не можеш да останеш?! Не!

— Не мога. Не го избирам аз… — промълви Ана и сълзите станаха две. — Не избирам какво да знам. Ти също.

— Моля те, не си отивай! Недей! Не ме оставяй, Ана! — разплака се и Емил.

Денят изведнъж се превърна в черна непрогледна нощ, разсечена от единствен светлинен лъч, който се спускаше право върху Емил и Ада, за да осветява влюбените им сродни души. Мъката, която ги бе обгърнала, създаде солен дъжд, който рукна от почернялото небе.

— Любовта не е толкова важна. Не бива да бъдеш неин роб. Тя е само съвкупност от усещания, както и всички останали чувства. А усещанията са данни, като всичко друго и на тоя, и на оня свят. Болката също е просто данни, макар че не можем да я заличим от съзнанията си. Боли ме и знам, че теб вероятно те боли повече. Ако можех, бих понесла и твоята болка върху себе си. Но нямам такава власт, въпреки че съм всичко за теб… Въпреки че ти си всичко за мен…

— Аз бих понесъл твоята болка, Ана, ако това би могло да те спре! Но защо?! Защо трябва да стане така?! Защо ние трябва да страдаме?!

— Защото така е решено за нас двамата… Така е излязла сметката; това се е паднало на заровете…

— Заровете?! Не е честно! Не е честно щастието ни да се решава със зарове!

— Нито на този, нито на онзи свят има честност… Тя е измислица — това, което смятаме, че трябва да се случва при наличието на определени събития и предходни случки, за които знаем. Това, което смятаме че трябва, не винаги е това, което Той е сметнал, че трябва; защото ние винаги пропускаме някои променливи при изчисленията…

— Той?!

— Или Тя…

— Творецът? Той ли те прати?

— Сбогом…

— Не! Не може да стане така! Никога няма да открия друга като теб!

Под яркия светлинен лъч остана едно самотно разплакано момче на колене, по чието обезсилено тяло се стичаха солените черни дъждовни капки. То стоя така за малко, с празен поглед, фокусиран в края на светлия лъч; след миг лъчът изчезна и настъпи пълен мрак. Момчето вече нямаше за какво да стои, дори на колене, и се срути по лице върху твърдите сухи сиви плочки.

Земята се разтресе. Защото беше гневна? Или пък защото бе доволна? Едновременно с труса присветнаха неизброимо количество недоволни тесни светлинни лъчи, които направиха обречено на неуспех усилие да се преборят с нощта и угаснаха.

КРАЙ

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ

ад — през амер.англ. — реклама.

адски — свързан с реклама; свързан с ада.

адско платно — платно, екран, телевизор, монитор, дисплей.

Адпаксмет — Адска пакетна сметачна мрежа.

Адпаксметов взаимодействащ съединител (АВС) — приблизителният превод на земни езици е „четец“, „разглеждачка“, „browser“. Осигурява общуването на потребителя с мрежата Адпаксмет и посещаването на определени места, които, най-често, се въвеждат във входната врата — ивица, където се пишат букви и специални знаци; една от основните свойства на АВС е да изобразява местата от мрежата във вид, който може да бъде възприет от душата на потребителя.