Тодор Арнаудов - Ада

— Вие двамата? Да не би да преча? Ако искате ще си спусна завесата? — предложи той.

Ана премигна с по-висока скорост, отколкото преди малко, и промълви.

— Любовта не е градивна частица нито на тоя свят, нито на оня. Тя не съществува в действителността. Ние си я измисляме, като свързваме съвкупност от предпоставки, условия и действия с това име…

— Искам да ти призная нещо по този въпрос. Аз пък мисля, че любовта съществува, защото смятам, че е седнала до мен! — самоуверено издекламира Емил.

Ана понечи да каже нещо, но друго нещо объркваше мислите й и тя не посмя да опита. Емил продължи.

— Търсих те цял живот, Ана. По-точно през цялото време, през което съществувам на тоя, или пък на оня свят. Щастлив съм, че съм в ада, защото срещнах теб в него, а на оня свят теб те нямаше, въпреки че не спирах да те търся. Тоя свят не е никакъв „ад“ — тържество на наказанието и страданието; защото си с мен. В този безкрайно скучен „ад“ не е скучно, дори когато всичко наоколо е безкрайна еднообразна сива пустиня, защото ти си безкрайно разнообразна личност. Дори не съм мечтал за такава съдба… Умът ми не си е позволявал и да сънува такава възможност: да ида в „ада“, а там да открия любовта на… живота си… Поне от страната на моите чувства?…

Ана бе прикрила очите си с длан.

— Преди си представях „нулевия цвят“ на черното, което видях, когато излязохме от онази болница. Но нямах никаква надежда, че ти ще бъдеш с мен, докато минавам през него. Че ти ще бъдеш причината за прекрасното усещане, което изпитвам сега, докато ти разправям тези неща… За тръпката… Времето от мига, в който те срещнах, до сега, беше най-щастливото през живота ми…

Очите на шофьора се насълзиха, като тези на Ана. Той искаше да слуша, но внезапно си припомни, че има да върши работа, и че завоят към тая работа е на един спирачен път разстояние. Гумите изсвистяха и рейсът достигна скорост нула малко преди завоя, до който имаше и спирка.

— Съжалявам, че трябва да ви зарежа на тази последна спирка; и аз бях забравил, че по празниците в ада има рали: рали „Сакар“. Ще участвам на него в клас автобуси. Но вие не се тревожете. Скоро ще мине колега и ще ви откара до града.

— Успех. — промълви, плахо, натъжената Ана, докато двамата с Емил слизаха от автобуса.

— Успех и на вас двамата. — намигна им шофьорът. — Сълзите от щастие са много хубаво нещо… Благодаря ви, че напълнихте с душите си моя празен автобус и ми подарихте няколко от тях… — довърши той, разчувстван, и отпраши към местоназначението си.

Чернокосата прецени тухлата „Задачи по всезнание“ за четиво с вероятна полза за бъдещето и я разтвори.

Стр. 2; обобщение на съдържанието, зад гърба на заглавната корица.

„В сборника се излагат голямо количество, приложими в ада — в някои случаи дори и на оня свят — познания за Науката всичкознание. Обхванати са подобласти като душезнание, душетворчество, изкуствотворчество, сметачознание, мъдрознание, животознание, смъртологика, нежива биология, рекламотворчество; предсказване на бъдещето въз основа на миналото и възстановяване на миналото, въз основа на настоящето; физика на вратите, входовете и изходите; физика на отчаянието и надеждата; бройни системи за изразяване на чувства…“

Физиката на вратите, входовете и изходите направи най-силно впечатление на Чернокосата и тя прелисти десетина страници от обобщението, за да потърси съдържанието с препратки към подобластите.

Раздел 19. Физика на вратите, входовете и изходите

1. Основни понятия.

Основните въпроси, на които науката се опитва да отговори, са свързани с входовете и изходите, отварянето и затварянето, влизането и излизането; кои са законите, на които се подчиняват всички входове и изходи; кои са органите на властта, които следят за спазването на законите и др.

Под „врата“ ще разбираме област от времепространството, през която може да се влиза. Да се „влиза“ означава, че е възможно еднозначно да се определи дали деятелят, който влиза, е влязъл или не е влязъл. „Влязъл“ е наименованието на действието, което деятелят извършва, за да промени по такъв начин състоянието на времепространството, че от положение „невлязъл“ да премине в положение „влязъл“. Изход, съответно, ще наричаме всяка област от времепространството, през която може да се излиза.

Понятията „вход“ и „изход“, както и действията „влизам“ и „излизам“ са скрепени със силна взаимна връзка. Всеки вход се превръща във възможен бъдещ изход за влезлия деятел; в същото време изходът, през който деятелят е излязъл, за да влезе през входа, се превръща във вход; защото делятелят е влязъл през изхода.