Тодор Арнаудов - Ада

— Да… — с все още тлеещ гняв от чувство на безсилие проплака Емил. —

Използвам тонколони за подпори, дискети за подложки, лъчеви плочи за дифракционни решетки; в касети за звук записвам данни; една алуминиева маса ми служи за антена; точилки вършат работа на кибернетични ръце, с които натискам копчета от разстояние; орехите съм преустроил в дистанционно управление за лампа — мяташ ореха по ключа; разбира се, преди това трябва да въведеш в ума си предписанията за точно хвърляне на орехи, като потренираш жонгльорство…

Ана си припомни въведенето в забавната програма…

Петгодишното симпатично момиченце бе седнало пред дундеста настолна малка изчислителна машина с едноцветно, премигващо в зелено-черно, платно на малък показвач, с диагонал на лъчевата тръба около 25 см. То държеше в ръчичката си огромен квадратен черен пластмасов гъвкав лист с кръгъл отвор в средата, който поднесе в една от двете тънки усти с дебели устни, поставени, една върху друга, покрай тумбестото тяло на машината. Устата преглътна листовете и започна да „смила“ храната, като издаваше бръмчащ звук и се тресеше; когато „устите“ се успокоиха, на екрана, свързан към тялото, което притежаваше устите, се изрисуваха няколко малки смешни човечета; после покрай тях изникнаха няколко реда надписи; и, най-накрая, свежо писукане разгласи на целия свят, че сметачето е готово да слуша и изпълнява волята на своята млада господарка.

Избор на (Н)иво

(Л)остове

(К)лавиатура

От сутринта любознателната палавница умуваше, — „Какво ли ще стане, ако натисна и трите копчета едновременно?“ — но дълго не се решаваше да направи най-подходящото: да си каже „Каквото ще да става!“ и да опита.

Щрак — Ада натисна трите копчета толкова едновременно, колкото можеше. Машината пред нея обаче не бе много усъвършенствана и усещаше само по едно наведнъж, та затова си избра едно от трите задействани копчета и започна нова игра с клавиатурно управление. Момиченцето се разочарова, изключи играта и пак опита; и пак, и пак, и пак. Понякога се пускаше нова игра с управление чрез клавиатурата; понякога с лостчето; понякога се включваше избиране на друго ниво.

Защо когато тя прави нещо ново, се случва пак старото? „Защото твоето сметаче е старо. Трябва да ти купим ново.“ — отговори майка й и седна с нея пред своята машина. Момиченцето разцъфтя от радост, като видя цветна игра, в която човечетата се въртят, сякаш са обемни; играта била правена от майка й и нейни приятели преди години. Пак си имаше платно, на което бяха нарисувани човечета, но надписите — възможностите за избор — се спускаха плавно, а не се появяваха изведнъж.

• (Н)ова игра

• (Д)вубой

• (Б)ърз бой

• (С)ъстезание

„Сега мога ли да видя какво ще стане, ако натисна всички копчета едновременно?“ — попита развълнуваната Ада. „Натискай ги, че нямам търпение и аз да разбера!“ — рече сияещата й майка.

Момиченцето натисна четирите клавиша едновременно и трепна изненадано, зарадвано и очаровано от променилата се гледка: цепнатини разрязаха платното и то се разпадна на парчета; в същото време, от дълбочината, след изумително триизмерно преобразование, се изрисува нов списък, който бе с два реда по-дълъг от предходния.

• (Н)ова игра

• (Д)вубой

• (Б)ърз бой

• (С)ъстезание

• (Х)ипердвубой

• Без(К)райна кръв

Ана натисна червеното, зеленото, бялото и черното копче толкова едновременно, колкото пространственото линейно изравняване на крайните положения на върховете на пръстите й позволяваше.

Толкова много ценно време вече бе загубено, в празни занимания, заради този дребосък. Струва ли си да продължава да го влачи със себе си? Той го взе, защото се надяваше да може чрез него да хваща предметите в коридора, предполагайки, че той самият няма да може. Но той вече можеше; можеше, но, дали не тъкмо защото дребосъкът беше до него?

Ако задачата вече е станала необратимо неизпълнима, то забавяне от няколко минути не би я направило по-неизпълнима. Но ако задачата все още би могла да бъде завършена успешно?

Защо мисли само за времето? То ли е единствената сила, която има отношение към успеха на заданието? Не. Силите, които предизвикват победите и загубите са толкова сложни и заплетени, че да вярваш, че една-единствена — дори тя да е неудържимо изтичащото Време — е виновница за провала ти, е простодушно и глупаво; безброй други сили влияят върху случващото ти се, без да съзнаваш съществуването им; без да подозираш, че спомагат или пречат да изпълниш замисленото; без да можеш да вземеш предвид действието на всяка от тях поотделно и на всичките заедно.