Робърт Асприн - Митични представи

Ето че пак се възцари тишина, ала от нея хич не ми пукаше. Бях си казал приказката и не изпитвах никакво желание да дрънкам безцелно, просто за да запълвам безмълвието.

— Е, шефе — прокашля се Брокхърст, като се изправи на нозе, — сега мисля да си лягам.

— И аз — отекна Гюс и също се надигна.

— Само още нещо — импът спря, после спокойно срещна взора ми. — Нека в протокола да се запише, че е истинско удоволствие да се работи за теб.

Гаргойлът кимна в съгласие и двамата се скриха сред храстите.

Върху бузата си усетих лека целувка, но докато си обърна главата, Танда бе изчезнала.

— Знаеш ли, момче — каза Аахз, — някой ден от теб ще стане наистина добър водач…

— Благодаря, Аахз — примигнах насреща му.

— … ако доживееш дотогава — заключи моят ментор.

Известно време продължихме да стоим мълчаливо един до друг. Глийп очевидно бе задрямал, защото кротко похъркваше, докато не спирах да го галя.

— Стига да не е нахално — попита най-накрая демонът, — какъв е този твой основен план за утре, дето си го изградил около Аякс?

Пуснах дълга въздишка и затворих очи.

— Нямам план — признах. — По-скоро се надявах, че ти ще имаш някоя и друга идея.

— Опасявах се, че точно туй ще кажеш — възропта Аахз.

— Събуди се, момче!

Върнах се към пълно съзнание, понеже бях насила запокитен настрани по горските бабунки — вероятно подпомогнат от бързо задействащия се крак на моя ментор.

След като се пързулнах и спрях, изразходвах по-голямата част от енергията си и повдигнах глава.

— Аахз — обявих надуто, — като водач на този отряд взех още едно решение. Отсега нататък искам да ме събужда Танда.

— Няма такъв вариант — злобарски ми се присмя люспестият. — Тя отиде на разузнаване на десния фланг. Или аз, или драконът.

Прекрасен избор. Изведнъж осъзнах колко е светло.

— Хей! — примигнах. — Късно ли е?

— Смятай, че има горе-долу една минута, преди пукотевицата да започне — нехайно отвърна Аахз.

— Колко! — ахнах. Веждите на первекта щръкнаха за миг, докато премисляше думите си. Бунатските мерки за време все още малко го затрудняваха.

— Един час! — усмихна се той тържествуващо. — Точно така. Един час.

— Тъй е по-добре — въздъхнах и пак се отпуснах в хоризонтално положение.

— Ставай бе, момче! — заповяда Аахз. — Оставихме те да спиш, докогато можехме, но вече ни трябваш, за да инспектираш войската.

— Ти инструктира ли я? — прозинах се аз и приседнах. — Ясен ли е планът?

— Толкова ясен, колкото изобщо би могъл да бъде, като се вземе всичко предвид — помръдна рамене той.

— Хубаво — надигнах се на крака. — Хайде да вървим. Пътем ще ме осведомиш за последните промени.

Двамата с него бяхме стояли до късно през нощта, обмисляйки днешния план, и сега открих, че наистина горя от нетърпение да го видя вкаран в действие.

— Трябва да си щастлив, че не си на страната на противника — изхили се Аахз, когато тръгнахме да се присъединим към останалите. — Старият Клод здравата си уплътнява времето, което му отпуснахме.

— Намира им работа, нали? — усмихнах се аз.

— От поник слънце — самодоволно потвърди демонът. — Упражнения, заточване на мечовете — в имперската армия няма мегдан за скука, туй поне е сигурно.

Не бях убеден, че споделям ентусиазма на Аахз, задето враговете прекарвали много време в острене на оръжията си. За късмет бях избавен от необходимостта да му отговоря, тъй като Гюс затрополи към нас.

— Току-що изтървахте рапорта на Брокхърст — уведоми ни той. — На левия фланг все още нищо.

— Можем ли да разберем от сигналите им дали са получили допълнителни подкрепления? — попитах.

— Ако им вярваш на флагчетата — възрази Аахз. — Няма да е за пръв път някоя армия да открие, че неприятелят е разгадал кода й, и да започне да изпраща подвеждащи сигнали.

— О — рекох дълбокомислено.

— Като стана дума за това — подхили се моят наставник, — знаеш ли какви съобщения са предавали вчера? Ония, в които се говори за „срещнахме лека съпротива“.

— Спомням си.

— Е, изглежда, Клод е решил, че ако иска да си изкара повишение от тая работа, следва да качи залога. През нощта ни е издигнал във „въоръжена опозиция… трябва да се потисне със сила!“. Ловко, а?

Преглътнах с мъка.

— Това означава ли, че ще придвижат подкрепления? — кимнах, стараейки се гласът ми да звучи нормално.