Робърт Асприн - Митични представи

— Знам — тембърът на Танда бе тъй мек, че едва се чуваше. — И не те упреквам, дето си се чувствал така. В известен смисъл обвинявам себе си.

— Себе си ли? Защо?

— Аз поръчителствах за него, друже. Не помниш ли?

— Помня, естествено — признах. — Само че ти нямаше откъде да знаеш…

— Нямаше, но трябваше — прекъсна ме тя с разочарование в гласа. — Би трябвало да съзнавам колко стар е вече. Той не би следвало да е тук, Скийв. Точно затуй исках да говоря с теб да направиш нещо.

— Аз? — запитах стреснато. — Какво желаеш да направя?

— Да го отпратиш — настоя Тананда. — Не е честно спрямо теб да подлагаш мисията си на опасност заради него и не е честно спрямо Аякс да го въвираме в такова място.

— Нямах това предвид — промълвих, като потрих брадичка. — Исках да кажа, защо обсъждаш проблема с мен? Аахз е онзи, когото трябва да убедиш.

— Тука бъркаш, Скийв — поправи ме тя. — Не первектът води тази група, а ти.

— Заради онуй, дето го рече на Дева? — усмихнах се. — Хайде, Танда, ти поне познаваш Аахз. Просто се беше малко докачил. Не може да не си забелязала, че оттогава насам господинът дава всички нареждания.

Луната проблесна в косата й, когато тя завъртя отрицателно глава.

— Скийв, аз действително познавам Аахз. Познавам го по-добре, отколкото ти. Той е много стриктен по отношение на командната верига. Щом е заявил, че ти си водачът, значи ти си водачът.

— Но…

— Освен това — продължи Танда, заглушавайки моя протест — демонът е само един член от отряда. Важното е, че всички останали също разчитат на теб. На теб, не на него. Ти ги нае и що се отнася до тях, ти си шефът.

Ужасяващото беше, че има право. Аз наистина не бях разсъждавал за туй, ала онова, което ми каза, бе вярно. Изглежда, просто съм бил прекалено зает с моите собствени тревоги, за да поразмисля над очевидното. Сега осъзнах пълния обхват на своята отговорност и ме връхлетя нова вълна от съмнения. Не бях толкова сигурен в себе си дори като магьосник, а пък като предводител на хора…

— Ще трябва да поумувам над въпроса — заувъртах.

— Нямаш много време — отбеляза тя. — За утре имаш по разписание война.

Вляво от нас изпука храст и прекъсна разговора ни.

— Шефе? — долетя тихият призив на Брокхърст. — Зает ли си?

— Нещо такова — отвърнах.

— Нищо, това ще отнеме само минута.

Преди да успея да реагирам, от храста се откъснаха две сенки и наближиха към нас. Едната беше импът, другата — Гюс. По звука би трябвало да се досетя, че гаргойлът придружава Брокхърст. Както и Танда, последният се движеше безшумно като призрак.

— Току-що си говорихме за Аякс — уведоми ме Брокхърст и приклекна, за да се присъедини към нашата конференция.

Каменният мъж подхвана репликата.

— Аха — потвърди Гюс. — Ние тримата искаме да ти направим едно предложение.

— Точно тъй — кимна Брокхърст. — Гюс, аз и гремлинът.

— Гремлинът? — попитах.

Импът изви шия, оглеждайки се наоколо.

— Трябва да е останал в лагера — мръдна той рамене.

— За Аякс — подсказа ми Танда.

— Мислим, че се налага да го извадиш от отбора — заяви Гюс. — Изпрати го обратно на Дева, по-далеч от бойната линия.

— Не заради нас — побърза да поясни Брокхърст, — а заради него самия. Той е много готин дядка и ще ни е страшно неприятно, ако му се случи нещо.

— Доста е възрастен — промърморих.

— Възрастен! — възкликна Гюс. — Шефе, гремлинът твърди, че го следва по петите вече над двеста години… над двеста! Според него Аякс бил стар още по времето, когато посоките им се кръстосали за пръв път. Пропускането на тази война няма да го вкара в гроба, но участието в нея може и да го направи.

— Между другото, защо гремлинът го следва?

— Момче, казвал съм ти и преди — избумтя в ухото ми един глас, — че гремлини не съществуват.

С това заявление Аахз се отпусна между мен и Танда. Докато опитвах да възстановя сърцетупа си до нормалното, ми хрумна, че познавам ужасно много люде с лека стъпка.

— Здравей, учителю — напънах се да се усмихна. — Точно говорехме за…

— Знам, чух — прекъсна ме Аахз. — И за разнообразие съм съгласен.

— Наистина ли? — примигнах от учудване.

— Естествено — прозина се менторът. — Туй си е чиста проба нарушение на договорните условия. Той си предложи услугите като стрелец с лък и буквално проспа първата задача, която ти му възложи.

Всъщност това беше втората му задача. За миг ми проблесна как Аякс изтегля стрелата и я пуска с плавно, неуловимо движение, за да прекърши едно сигнално флагче, което е тъй далеч, че едва се вижда.