Робърт Асприн - Митични представи

Бяхме спрели на двайсетина крачки от един от техните лагери, като между нас и тях не се простираше нищо друго освен ливада. Ясно виждахме трескавата дейност вътре в лагера и теоретически нямаше никакви пречки те да ни видят. Ето защо бяхме застанали точно тук: да привлечем вниманието върху себе си. За беда досега никой не ни беше забелязал.

Бяхме решили, че двамата с Аахз ще бъдем сами при тази първа вилазка 14 14 Внезапно нападение, извършено от обсадените (воен.). — Б.ред. , за да скрием истинската мощ на нашата войска. Дойде ми наум, че по тоя начин ние крием и истинската слабост на същата войска, но имах усещането, че ще бъде нетактично да го изтъквам.

Отначало Брокхърст поведе спор, твърдейки, че е по-разумно той да дойде с мен, понеже като имп е натрупал много по-богат опит с пазарлъците, отколкото един демон от Перв. На което Аахз доста натъртено му посочи, че в случая ние не се пазарим за стъклени маниста или пуфкащи възглавнички, а за бой… и че ако импът иска да му докаже, че знае нещо повече за боя…

Няма защо да обяснявам, че при този довод Брокхърст отстъпи. Това беше добре, тъй като ме избави от необходимостта открито да отхвърля предложението му. Имам предвид, че аз може и да не съм най-схватливият ученик, ала все още бистро си спомнях как Аахз се справи с Брокхърст последния път, когато двамата се вчепкаха в пазарлък.

Освен туй, ако тази среща тръгнеше не както трябва, ми се щеше моят ментор да ми е подръка, та да изпита заедно с мен последиците.

Така че си стояхме нахално изложени пред врага — без дори и меч, за да се защитим. Поведението ни бе плод на поредната Аахзова умствена офанзива. Той твърдеше, че бидейки невъоръжени, ние постигаме три неща. Първо, това показвало, че сме дошли да разговаряме, а не да се бием. Второ, демонстрирало нашата вяра в моите магически способности да се опазим. Трето, насърчавало противника да дойде насреща ни също така невъоръжен.

В добавка изтъкна, че Аякс щял да се скрие между дърветата зад нас с опънат лък и заредена стрела и ако работата тръгнела на зле, вероятно щял да ни защити по-добре, отколкото биха могли да го сторят два меча.

Прав беше, разбира се, но това с нищо не успокояваше моите нерви, докато чакахме.

— Горе главата, момче — промълви Аахз. — Имаме си компания.

И наистина един доста плещест индивид бързо прекосяваше с големи крачки ливадата в посока към нас двамата.

— Момче! — внезапно изсъска первектът. — Маскировката ти!

— Какво й има? — прошепнах му.

— Просто я няма! — долетя отговорът.

Пак беше прав! Бях възвърнал внимателно образа му на „съмнителен тип“, но напълно бях забравил да променя собствения си външен вид. Тъй като нашият разнороден екип бе приел водачеството ми в моя обичаен облик, бях пренебрегнал очевидния факт, че бунаците са по-малко впечатляващи от демоните.

— Дали да не го… — започнах аз.

— Прекалено късно! — изръмжа Аахз. — Преструвай се.

Войникът вече бе дошъл почти до нас, във всеки случай достатъчно близо, за да забележа мига, когато изостави отегченото си изражение и пусна една насилена усмивка.

— Съжалявам, приятели — подхвърли той с явно упражнявана властност. — Ще трябва да очистите терена. Скоро ще тръгваме, а вие ни препречвате пътя.

— Извикай дежурния си офицер! — ревна гръмогласно Аахз срещу него.

— Моят какъв? — намръщи се боецът.

— Дежурния, началството за днес, командира — както го наричаш този, дето в момента ръководи вашия отряд — поясни Аахз. — Трябва да има някой, който движи нещата, и ако ти си офицер, аз пък съм Майската кралица.

Независимо дали войникът разбра алюзията на ментора ми (лично аз не я разбрах), все пак схвана основния намек.

— Да, има кой да отговаря — озъби се той и лицето му леко потъмня. — Точно сега обаче командирът е много зает, прекалено зает, за да се шляе наоколо и да приказва с цивилни. Подготвяме се да придвижим войските си, господине, така че си заберете синчето и се разкарайте от пътя. Ако искате да гледате войниците, ще трябва да ни последвате и да ни зяпате, когато отседнем довечера на лагер.

— Ти имаш ли някаква идея с кого разговаряш? — казах аз с изненадващо мек глас.

— Не ме интересува кой е татко ти, синко — сряза ме солдатът. — Ние се опитваме да…

— Името ми не е Синко, а Скийв! — просъсках аз, като се източих колкото можех нагоре. — Дворцов магьосник в кралство Посилтум, заклел се, че ще защищава кралството. Сега те съветвам да извикаш своя офицер… или може би желаеш утре сутринта да се събудиш върху някое листо на лилия?