Робърт Асприн - Митични представи

— Вероятно на бойното поле — прозя се той. — Дотогава ще е безсмислено. Съществуват прекалено много променливи.

— Не е ли разумно да имаме поне обща идея какво ще правим, преди да сме излезли на бойното поле? — настоях. — Би било доста добре за душевното ми спокойствие.

— О, аз вече имам обща идея какво ще правим — призна Аахз.

— Не е ли сладък? — личицето на Танда се сви в гримаса. — Сър, а съгласен ли си да я споделиш с нас? И ние също сме заинтересовани.

— Е, добре — начена той някак си лениво, — тая игра се нарича отлагай и деморализирай. По мои сметки няма да успеем да ги надвием със сила. Твърде малко неща са в наша полза, така че не виждам смисъл дори да опитваме.

Преглътнах една язвителна забележка и го оставих да продължи.

— От друга страна, би трябвало да можем да предизвикаме известно отлагане и демобилизиране — захили се Аахз. — Веднага ще ви кажа, че при този вид битка в нашия актив влизат две големи оръжия.

— Аякс и Гюс — предположих аз с желание да помогна.

— Страхът и бюрокрацията — поправи ме люспестият.

— Туй пък какво ще рече? — намръщи се Тананда.

Аахз пусна широка зъбата усмивка.

— Танда, момичето ми, ти си изпортена от това, че се носиш като лястовичка между измеренията. Забравила си как мисли човекът от улицата. Средният човек в което и да е измерение не знае най-важните неща за магията, да не говорим за нейните ограничения. Ако нашето момче им заяви, че може да накара слънцето да спре или дърветата да растат с корените нагоре, те ще му повярват. Особено пък ако успее да демонстрира няколко странни чешита като доказателство за своята мощ, а ми се струва (трябва да признаеш), че отборът, дето си е събрал да го подкрепя, е достатъчно странен.

— Какво е бюрокрация? — попитах аз, когато най-накрая съумях да се вклиня в разговора.

— Клатикрация… системата — осведоми ме Аахз. — Организацията за вършене на работа, която пречи работата да бъде свършена. В този си вид тя се нарича командна верига. Една армия, голяма колкото онази отсреща, трябва да действа като добре смазана машина, защото иначе започва сама да се настъпва по краката. Бас държа, че ако хвърлим две-три шепи пясък в скоростната й кутия, те ще губят повече време да се борят помежду си, отколкото да ни преследват.

Ето един от първите случаи, когато моят учител наистина поясни нещо, дето го беше казал. Щеше ми се да не го бе пояснявал. Чувствах се по-объркан, сравнявайки с преди това.

— Ъ-ъ-ъ… и как ще постигнем всичко туй? — заинтересувах се аз.

— Ще мога да ти отговоря по-точно, след като изкараш първия си военен съвет — сви рамене Аахз.

— Че не го ли държим в момента?

— Имам предвид заедно с врага — навъси се той. — По някое време в близкото бъдеще ще ти се наложи да седнеш с един от техните офицери, за да решите как ще се води тази война.

— Аз ли? — примигнах.

— Ако си спомняш, ти си водачът на защитата — усмихна ми се Аахз.

— Това е част от работата, хубавецо — потвърди Танда.

— Чакайте малко — прекъснах ги. — Ей сега ми хрумна нещо. Мисля, че разполагам с по-добра идея.

— Виж, това вече ще трябва да го чуя — захили се менторът.

— Мълчи, Аахз — нареди Танда, като го смушка в ребрата. — К’во измисли, хубавецо?

— На наша страна имаме двама обучени убийци, нали така? — отбелязах аз. — Защо просто не ги вкараме в употреба? Ако достатъчно вражески офицери вземат, та опънат внезапно петалата, съществува възможност армията им да се разпадне. Не е ли тъй?

— Няма да я бъде, момче — грубо заяви Аахз.

— Защо?

— Ние може да заобикаляме правилата, но не можем да ги променяме — бе отговорът. — Войните се водят между войски. Да се избиват офицерите без участието на техните войски нарушава традицията. Много се съмнявам, че и твоята собствена жива сила ще го приеме спокойно. Старите бойци като Аякс в никакъв случай няма да се съгласят да участват в подобен план.

— Прав си — откликна Танда. — Убийците сключват договори за отделни индивиди при лична вражда, обаче не и срещу генералитета на една армия.

— Но то ще е толкова лесно — настоях аз.

— Слушай, момче, погледни го от тая страна — намеси се первектът. — Ако ти си в състояние да го направиш, и те могат да го направят. Така, както стоят в момента нещата, теб убийци не те заплашват. Наистина ли искаш да промениш това?

— Какво трябва да приказвам на военния съвет? — запитах.

— Когато му дойде времето, ще ти дам напътствия — увери ме Аахз. — В този момент имаме да планираме други подробности.