Робърт Асприн - Митични представи

— Слушам, шефе! — обади се Брокхърст на път към вратата.

— След минута ще дойда, младо — изхъхри Аякс, мъчейки се да се надигне.

— Хайде, деденце — рече Гюс. — Може ли да ти подам ръка?

— Не се казвам Деденце, а Аякс! — начумери се стреландецът.

— Само се опитах да ти бъда в помощ — заизвинява се гаргойлът.

— Мога и сам да си стана — натърти Аякс. — Туй, че съм дърт, не значи, че съм безпомощен.

Озърнах се за съдействие към Аахз, но двамата с Танда вече бяха излезли.

Докато отново се извръщах към стареца, ми се стори, че мернах през вратата пред нас да се шмугва една малка синя фигурка. Ако това беше гремлинът, когато най-подир се добрах до улицата, от него нямаше и следа.

За късмет армията не бе помръднала от мястото си, където беше, когато заминахме за Дева. Казвам за късмет, понеже Аахз изтъкна, че те спокойно биха могли да подновят нашествието си в наше отсъствие. Ако бе станало така, сега щяхме да се намерим зад неприятелските редици, а даже и в средата на някой от техните лагери.

Разбира се, той ми посочи това, след като се бяхме върнали на Буна. Аахз е пълен с полезни късчета информация, ала от усещането му за навременно съобщаване има още много да се желае.

Аякс не си губи времето след пристигането ни. С пъргавина, която опровергаваше възрастта му, стреландецът опъна лъка си и застана, присвил очи към далечните лагери.

— Е, младо — запита, без да отмества поглед от вражеските редици, — коя е първата ми партида мишени?

Готовността му малко ме постресна, но Аахз ловко ме отърва.

— Преди всичко — заяви важно той — ще трябва да направим едно съвещание за окончателно планиране.

— Не сме очаквали, че и ти ще бъдеш с нас, Аякс — добави Танда. — След като имаме на наша страна истински стреландец, съвсем естествено е бойните ни планове да претърпят драстично преразглеждане.

— Хич не ме е еня — сви рамене дядото. — Просто ми се щеше да знаете, че съм готов да си заработя парите. Съвещавайте си се на спокойствие. Толкоз много войни съм виждал да се объркват, щот’ никой не си е дал зор да планира нещичко! Ако нямаш нищо напреки обаче, мисля малко да подремна. Кат’ ти потрябва стрелба, направо ме викни.

— Ъ-ъ-ъ… отивай, Аякс — съгласих се аз.

Без повече приказки старецът се отпусна на земята и попридърпа леко плаща към себе си. След няколко минути вече тихо похъркваше, но открих, че въпреки всичко все тъй здраво държи лъка.

— Ей това е опитен войник — подчерта Аахз. — Взима си съня, когато и където може.

— Шефе, искаш ли да поразузная туй-онуй? — запита Гюс.

— М-м-м… — поколебах се аз и крадешком хвърлих поглед към наставника си.

Той го забеляза и лекичко ми кимна.

— Разбира се, Гюс — довърших. — Ще те чакаме тук.

— Аз ще ида на разузнаване в другата посока — предложи импът.

— Добре, Брокхърст. Аахз, можеш ли да им изнесеш кратък инструктаж?

Опитвах се да прехвърля топката към него, а той се включи в разговора тъй ловко, сякаш го бяхме репетирали.

— Има няколко неща, за които ни е нужна конкретна информация — изтежко започна моят ментор. — Първо, трябва ни бойно поле — малко и с пръснати тук-таме прикрития. Гюс, ти ще провериш за това. Знаеш какво ще ни подхожда. Ти пък, Брокхърст, виж какви подробности можеш да ни донесеш за трите най-близки лагера.

Двамата разузнавачи енергично кимнаха.

— И непременно гледайте да не ви видят — предупреди ги первектът. — Никаква информация няма да ни е от полза, ако не се върнете.

— Хайде сега, Аахз — засегна се Гюс. — Мислиш ли, че разполагат с нещо, което може да направи дупка в старата скала?

И за демонстрация халоса с предмишница една фиданка. Дръвчето рухна без ни най-малко да нащърби ръката на гаргойла.

— Не знам — призна Аахз. — Ама и не искам да знам. Ти си сред нашите тайни оръжия. Няма смисъл да известяваме предварително врага. Схващаш ли какво имам предвид?

— Да, схващам — закима Гюс и с тежки стъпки се отдалечи.

— Скоро се връщам — рече Брокхърст и ни махна с десница, преди да се отправи в противоположната посока.

Помахах на импа, сетне промълвих на Аахз:

— Сега, като откъснахме малко време, имаш ли нещо против да ми кажеш какъв е окончателният ни план? Аз не зная даже предварителните.

— Лесна работа — отвърна демонът. — Нямаме никакъв план… засега.

— Добре, ами кога ще си го изградим? — попитах с насилено търпение.