Робърт Асприн - Митични представи

Войникът неволно отстъпи крачка назад и подозрително ме изгледа.

— Сериозно ли говори? — попита той скептично Аахз.

— Обичаш ли мухи? — усмихна му се моят партньор.

— Искаш да кажеш, че този наистина може…

— Виж к’во — прекъсна го Аахз, — не съм взел да се правя на слуга на момчето заради страхотното му лично излъчване, ако загряваш какво имам предвид.

— Аха… м-м-м… — боецът предпазливо заотстъпва към лагера. — Аз ще… ъ-ъ-ъ… ще доведа моя командир.

— Тука сме — увери го Аахз.

Войникът кимна и се оттегли със скорост, значително по-голяма от тази, с която се беше приближил.

— Дотук добре — отбеляза с усмивка люспестият.

— А кое не му е наред на моето лично излъчване? — безцеремонно попитах аз.

Аахз въздъхна.

— По-късно, момче. Засега се съсредоточи да изглеждаш надменен и величествен, става ли?

Става или не, но нямаше какво толкова друго да се прави, докато чакахме офицерът да се покаже.

Очевидно новината за нашето присъствие се разпространи за рекордно време сред противника, защото дълго преди да видим каквато и да била следа от началство, в края на лагера се събра цяла тълпа войници. Като че ли всички приготовления бяха най-малкото временно отложени, та тия солдати да се строят, проточат шии и ни загледат тъпо.

Усещането, че сме предизвикали такава сензация, бе донейде приятно — докато не забелязах, че преди да се присъединят към тълпата, няколко боеца слагат брони и запасват оръжия.

— Хей, Аахз!

— Да, Скийв?

— Мислех си, че това ще е мирна среща.

— Мирна е — увери ме той.

— Но те се въоръжават! — изтъкнах аз.

— Спокойно, момче — прошепна ми в отговор. — Не забравяй, че Аякс ни прикрива.

Опитах да се концентрирам върху тази мисъл. Сетне видях, че един човек, очевидно офицерът, приближава към нас между двама войници, и се съсредоточих върху мечовете, които всички те носеха.

— Аахз! — просъсках.

— Отпусни се бе, момче — посъветва ме той. — Спомни си за стреландеца Аякс.

Спомних си. Освен това си спомних, че имат огромно чистено превъзходство.

— Доколкото разбирам, вие, господа, сте пратеници от Посилтум? — запита началникът, след като спря отпреде ни.

Аз вдървено кимнах, надявайки се, че отсеченото ми движение ще бъде изтълкувано по-скоро като признак на раздразнение, отколкото на уплаха.

— Чудесно — ухили се самодоволно офицерът. — Тогава в качеството си на първия представител на Империята, който е влязъл в контакт с представители на Посилтум, имам удоволствието официално да обявя война на вашето кралство.

— Как се казваш? — огледа го нехайно Аахз.

— Клод — отвърна онзи. — Защо питаш?

— Историците обичат подробностите — помръдна рамене Аахз. — Е, добре, Клод, в качеството си на първите представители на Посилтум, които са се срещнали с представител на вашата Империя във военно време, имаме удоволствието да поискаме безусловната ви капитулация.

Това накара офицера да се усмихне.

— Капитулация ли? — изхили се той. — Пред един инвалид и едно дете? Ти комай си луд. Дори да разполагах с властта да направя подобно нещо, не бих го сторил.

— Разбира се — моят наставник поклати глава, сякаш се самоупрекваше. — Трябваше да се сетим. Човек, дето отговаря за продоволствен отряд, не би могъл да има кой знае каква тежест в такава армия, нали?

Бяхме избрали да се срещнем с точно тази група войници, именно защото те бяха интендантски отряд. Туй ще рече, че бяха леко въоръжени, и можехме да се надяваме, че не са елитна бойна формация.

Подмятането на Аахз обаче попадна в целта. Началникът престана да се усмихва и плъзна ръка по ефеса на меча. Усетих се, че пак започвам да мисля за прикритието на Аякс.

— Разполагам с предостатъчно власт, за да се разправя с вас двамата — изсъска онзи.

— Власт може би имаш — прозинах се аз. — Но откровено се съмнявам, че имаш сила да ни се изпречиш.

Както споменах, съвсем не се чувствах толкова уверен, колкото показвах. Почетната стража на офицера бе повторила движенията му, така че в момента и тримата ни противници бяха готови да измъкнат мечовете си.

— Много добре — изръмжа Клод. — Вече сте предупредени. Сега отиваме да потеглим с нашите каруци през това място и ако сте тук, когато дойдем, сами ще си бъдете виновни.

— Прието! — злобно го изгледа Аахз. — Да речем, утре по пладне?

— Утре? — намръщи се имперският войн. — Защо не веднага?

— Хайде, хайде, Клод — сгълча го Аахз. — Говорим за първата фаза на една нова кампания. Сигурно ще ти трябва известно време да планираш тактиката си…