Робърт Асприн - Митични представи

— Моят съвет е да го върнеш обратно — продължаваше да дудне Аахз. — Ако искаш да успокоиш съвестта си, дай му част от възнаграждението и свястна препоръка, но такъв, какъвто е сега, той не е полезен за никого.

— Шефе, огледай се — промърмори Брокхърст. — Имаме си нова компания.

Проследих взора му и видях Аякс да се препъва към нас, а призрачната му бледност да просветва в тъмнината като… хубаво де, като призрак. Хрумна ми, че онова, което бе започнало в момент на самота, е станало ужасно пренаселено.

— Добър вечер, младо — поздрави той. — Нищо не съм искал да прекъсна! Не знаех, че имате седянка.

— Ние… а-а-а… просто си говорехме — обясних аз, внезапно смутен.

— И за туй се сещам — въздъхна стреландецът. — Е, смятах да го направя на четири очи, ала предполагам, че и вий, останалите, спокойно можете да го чуете.

— Какво да направиш, Аякс? — попитах.

— Да си подам оставката — кимна той. — След онуй, дет’ ме сполетя днес, т’ва ми се чини единственото прилично нещо.

— На всекиго би могло да се случи — повдигнах рамене аз.

— Много мило, че го казваш, младо, но Аякс вижда к’во е изписано на стената. Вече съм прекалено стар, за да бъда от полза някому. Май е време да го призная и на себе си.

Открих, че забелязвам някакво отпускане в плещите му и една апатия, която я нямаше, когато се срещнахме за пръв път на Дева.

— Не се тормози да ми плащаш — продължи той. — Нищо не сторих, та мисля, че нищо не ми дължиш. Ако някой ме прати обратно на Дева, ще ви се махна от пътя и ще ви оставя да водите вашата война тъй, както би следвало да се води.

— Е, Аякс — отрони Аахз, като се изправи и протегна ръка. — Ще ни липсваш.

— Чакай малко! — чух се да произнасям със студен глас. — Да не се опитваш да ми кажеш, че разваляш нашия договор?

Главата на Аякс се привдигна с изпукване.

— Не очаквах такова нещо от истински стреландец — завърших.

— Не бих го нарекъл разваляне на договор, младо — коригира ме внимателно възрастният човек. — По-скоро приключване по взаимно съгласие. Просто съм прекалено стар…

— Стар ли? — прекъснах го. — Аз знаех, че си стар, когато те наех. Знаех, че си стар, когато планирах своята стратегия за утрешния бой около тоя твой лък. Знаех, че си стар, Аякс, но не знаех, че си страхливец!

Някъде наблизо някой рязко си пое дъх, обаче не разбрах кой. Цялото ми внимание бе съсредоточено върху Аякс. Той вече не беше един победен и отпуснат дядо, а горд, гневен войн, който внезапно се надвеси над мен.

— Синко — изръмжа насреща ми. — Аз също схващам, че съм стар, щот’ в по-младите ми дни щях да те убия за туй, дет’ го рече. Нивга в живота си не съм бягал от битка и нивга не съм нарушавал договор. Ако утре ми поръчаш малко стрелба, ще я произведа. Тогаз може би ще видиш к’во означава да имаш на твоя страна истински стрелец!

С тези думи Аякс се завъртя на пети и отпраши в тъмнината.

Рискът беше пресметнат, но все още бях плувнал в студена пот заради гнева на възрастния мъж. Освен това съзнавах, че останалите от групата са се вторачили в мен с мълчаливо очакване.

— Предполагам, че сега се чудите защо го направих — рекох им с усмивка.

Надявах се на отговор, ала мълчанието не се наруши.

— Благодарен съм за всичките ви добри съвети и се надявам, че ще продължите да ги давате и в бъдеще. Но тази войска я водя аз и окончателните решения трябва да вземам аз.

С крайчеца на окото си забелязах, че Аахз повдига вежда, обаче не му обърнах внимание.

— Всички, включително и Аякс, казвахте, че ако го пусна да си тръгне, ако го върна на Дева, няма да стане нищо лошо. Не съм съгласен. Това щеше да му отнеме единственото, което годините са му оставили недокоснато… гордостта. В неговите очи така щяха да се потвърдят най-лошите му страхове — че той се е превърнал в безполезен старец.

Огледах малката си аудитория. Никой не смееше да вдигне взор, за да не срещне моя.

— Да, той може да бъде убит. И какво от това? Аякс е приемал същия риск във всяка война, в която е участвал. По-скоро ще го пратя в някоя битка, знаейки със сигурност, че ще загине, отколкото да го обрека на жива смърт като някакво отдавна залязло минало величие. По този начин той има шанс и като негов работодател аз чувствам, че му дължа този шанс.

Поспрях, за да си поема дъх. Всички отново ме гледаха — явно очаквайки следващите ми думи.

— И още нещо — изръмжах. — Не искам да чувам повече никакви забележки, че Аякс бил безполезен. Тоя стар мъж продължава да си служи е лъка по-добре от всеки друг, когото съм виждал. Ако не мога да намеря способ да го използвам ефективно, това ще е моя грешка като тактик, а не негова! Аз си имам своите кусури, но не възнамерявам да укорявам за тях Аякс, нито пък който и да е от вас.