Робърт Асприн - Митични представи

— Добра работа, младо! — възкликна радостно Аякс. — Туй ще да им е за урок.

И наистина правилните редици на войниците се поразбъркаха, защото хората започнаха да приказват помежду си. Клод също забеляза това и заповяда на своите стрелци да се върнат в строя.

Първият рунд беше за нас!

Главозамайването ми обаче бе краткотрайно. Сега солдатите изтеглиха мечовете си. Двете групи, натоварени да пазят каруците, се придвижиха наоколо, образувайки два фланга, готови да погълнат нашите съотборници. Като допълнително доказателство за нервността му Клод дори накара войниците, чиято задача бе да теглят тези каруци, да напуснат своите места и да се дръпнат напред, за да подсилят центъра на строя.

Ние точно туй и искахме.

— Сега, Аякс! — изсъсках аз. — Изстрелвай ги нависоко.

— Помня, младо — ухили се старецът. — Щом ти си готов, и аз съм готов.

Изчаках го да вдигне лъка си и концентрирах мощен енергиен лъч в една точка на няколко пръста пред оръжието му.

Това наподобяваше упражнението за запалване на свещта и в момента действаше също тъй добре, както когато го опитвах предишната нощ.

Колчем някоя стрела излетеше от лъка на Аякс, тя пламваше и продължаваше да гори при полета си.

С невероятна скорост стрелецът отново и отново изпращаше със съскане своите метателни снаряди през моята запална точка. Поддържането на необходимия поток от енергия изискваше цялата ми концентрация, тъй като от време на време трябваше да го отмествам, щом Аякс избереше нова мишена.

Най-накрая той остави големия лък до себе си.

— Туй би следвало да свърши работа, младо — усмихна ми се. — Само поглеж.

Погледнах. В далечината зад войнишките редици от каруците се издигаха тънки струйки дим. След няколко минути продоволственият отряд на Клод щеше да остане без никакви продоволствия.

Стига да разполагахме с тия няколко минути! Още докато гледахме, бойците започнаха да настъпват към Аахз и Гюс и мечовете им заблестяха на слънцето.

— Май ще е по-добре да сторим нещо по тоз въпрос! — измърмори Аякс, като пак вдигна оръжието си.

— Почакай една секунда, господине! — наредих му аз и присвих очи към фигурките в далечината.

Между Аахз и гаргойла се проведе кратка консултация, а сетне Гюс отстъпи крачка и взе енергично да жестикулира към своя компаньон.

Това ми отне известно време, но най-накрая схванах съобщението. Затворих с усмивка клепачи и премахнах маскировката на моя наставник.

Възцари се истински пандемониум. Войниците в челните редици хвърлиха по един поглед към демона, застанал срещу тях, и панически хукнаха назад, като едва не прегазиха хората зад гърба си. Щом колоната разбра какво става, бягството се превърна в същински погром, при все че силно се съмнявам дали онези отзад знаеха защо именно бягат.

Дори и някой да забеляза горящите каруци, на практика никой не се позабави.

— Ехе-хе-хей! — възкликна Аякс и ме тупна по гърба. — Туй свърши работа. Глей ги как търчат. Тез приятели комай никогиш по-рано не са виждали перверт.

— Вероятно наистина не са виждали — подметнах аз, докато се опитвах с разтъркване да възстановя що-годе чувствителността на рамото си.

— Знайш ли — провлече глас стрелецът, присвивайки очи към сцената под нас, — дойде ми нещо наум. Тия момчета офейкаха толкоз бързо, че забравиха да сигнализират на когото и да било. Мислиш ли, че ще можем да го сторим вместо тях?

— Как? — попитах.

— Е — ухили се той, — аз разпознавам сигналите, пък ти си магьосник. Ако ти кажа какъв сигнал да подадеш, мож’ ли го направи? Без никой да го държи.

— Сигурно ще успея — съгласих се. — Какво ще ни трябва за целта?

— Чакай да се сетя — навъси вежди стреландецът. — Ще ни трябват един череп, две ивици червен плат, една черна топка, една…

— Спри малко, Аякс — казах, като вдигнах ръка. — Смятам, че има по-лесен сигнал, който те ще разберат. Гледай сега.

Изпратих нататък нова струя енергия и платформата на кулата избухна в пламъци.

— Мислиш ли, че ще разчетат съобщението? — подсмихнах се аз.

Аякс наблюдава втренчен известно време горящата кула.

— Доста те бива за това, младо — промърмори той най-подир. — Да изпратиш огън толкова надалеч.

— Аха — започнах скромно, — ние, магьосниците, можем…

— Разбира се — продължи старецът. — Щом умееш да вършиш туй, значи всъщност ний с Черньо не сме ти трябвали, за да се справиш с тези каруци, нал’ тъй?

Схванах грешката си прекалено късно.