Робърт Асприн - Митични представи

Щом алените талази ме обгърнаха, усетих не ликуващ триумф, а по-скоро почти неудържимо желание да кашлям и кихам.

Усилията ми да потисна реакцията си ме накараха да изкривя лице до степен да заприличам не съвсем бегло на Гюс.

— Спокойно, господарю! — възпря ме Аахз.

— Аххх! — изпъшках аз.

— Не позволявай на гнева си да надделее над разума — бързо-бързо продължи моят ментор. — Те не знаят с какви сили си играят.

— Аз… исках да не ме безпокоят — успях да издумам най-подир, тъй като възстанових дишането си заедно с разпръскването на дима.

Водачът на групата бе останал на своето място през цялото време, макар сега да изглеждаше малко по-блед и не тъй уверен в себе си, както когато си имаше работа с Аахз.

— Ние… ъ-ъ-ъ… се извиняваме, загдето те обезпокоихме — започна колебливо той. — Но възникнаха някои въпроси, които изискват незабавното ти внимание… и по-специално войната, в която в момента сме въвлечени.

Огледах го прецизно. Сякаш бе скроен по-другояче от Клод.

— Опасявам се, че имаш предимство пред мен, господине — казах му уклончиво. — Ти комай ме познаваш, обаче аз не си спомням да сме се виждали по-рано.

— Досега не сме — навъсено отвърна водачът. — Бъди сигурен, че ако се бяхме срещали, един от нас вече нямаше да бъде тук. Познавам те от онова, дето се говори за теб, и особено от положените ти напоследък усилия да устоиш на напредъка на нашата войска. Що се отнася до мен, аз съм Антонио, командир на дясното крило в левия фланг на имперската армия. Това са моите офицери.

И с небрежен жест махна към бойците зад гърба си. Те реагираха, като се изпъчиха още повече и арогантно вирнаха брадички напред.

Поздравих ги с леко кимване.

— Къде е Клод? — попитах нехайно. — Останал съм с впечатлението, че той беше офицер от същия този сектор.

— Прав си — засмя се насила Антонио. — Беше. В момента е отстранен, докато бъде даден на военен съд, както си му е редът… за некомпетентност!

— За некомпетентност? — повторих като ехо аз. — Хайде сега, господине, не си ли малко рязък? Макар може би Клод лекичко и да е надценил способностите си, не бих казал, че е некомпетентен. Нека уточня, че в края на краищата той си имаше работа със свръхестествени сили, ако ти е ясно за какво става дума.

Докато говорех, драматично разшавах пръсти към Аахз и премахнах маскировката му.

Ченетата на придружаващите офицери увиснаха, което провали ефекта от арогантната им щръкналост. После первектът им се ухили до ушите и те затвориха в унисон уста, за да преглътнат с мъка.

Антонио не се впечатли.

— Да, да — оживено подзе той, като махна с ръка, все едно че гонеше досадна муха. — Получихме доклади, множество доклади за твоята връзка с демоните. Некомпетентността на Клод се състои в катастрофалното подценяване на силите, които са му се противопоставили. Бъди сигурен, че аз няма да бъда обвинен в същата грешка.

— Не разчитай на това, Тони — злобно се обади Аахз. — Ние, демоните, можем да бъдем доста хитри.

Офицерът не му обърна внимание.

— Както и да е, не сме тук, за да си разменяме празни любезности — рече той, като се втренчи остро в мен. — Смятам, че имаме да водим спор относно правото за минаване през това конкретно парче земя.

— Спорим относно вашето право да преминете през кралство Посилтум — поправих го аз.

— Да, да — прозина се Антонио. — Разбира се, ако вие искате да ни попречите да завоюваме Посилтум, за вас най-добре ще е да ни спрете в тази точка.

— Горе-долу и ние така преценихме — съгласи се Аахз.

— Не ми се ще да наблягам много на фактите, господине — усмихнах се, — но ми се струва, че ние и наистина ви спряхме.

— Временно — също се усмихна офицерът. — Аз лично очаквам положението скоро да се промени… да речем, няколко часа след разсъмване? Утре?

— Тук ще бъдем — избуча Аахз.

— Само за момент — прекъснах ги. — Антонио, ти ми се виждаш честен човек. Би ли пожелал да направим нашата кратка среща утре мъничко по-интересна? Да кажем, с едно малко странично обзалагане?

— Какво например? — намръщи се офицерът.

— Ако загубиш утре — внимателно наченах аз, — ще признаеш ли, че поражението на Клод няма нищо общо с някаква некомпетентност, и ще свалиш ли обвиненията срещу него?

Антонио поразсъждава за миг, сетне кимна.

— Става. При други обстоятелства щях да се опасявам каква ще бъде реакцията на моите началници, но аз съм уверен в своята победа. Има неща, срещу които дори един демон не може да устои.