Робърт Асприн - Митични представи

За разнообразие в момента бях искрен. Брокхърст наистина изглеждаше сносно… дори за имп. Както бе казал Аахз, хората от Импер умеят да се изтупват, а моят събеседник не правеше изключение. Бе се натъкмил в късо ръждивокафяво палто, поръбено със златен кант, което страхотно подчертаваше розоватия му тен и черната му пригладена коса. Като го гледаше човек, не можеше да предположи, че гладува. Въпреки че бе доста строен, беше все тъй мускулест и ловък, както при първата ни среща.

— Не се лъжи по външния вид — натърти той, поклащайки глава. — Пред себе си виждаш един честен имп, дето са го притиснали до стената. Наложи ми се да разпродам всичко — арбалета, кесията с магически номера — и не успях да събера нужната сума дори да си платя вноските в Гилдията на убийците.

— Толкова ли е мъчно да се намери работа? — влязох му в положението аз.

— На теб, Скийв, ще ти кажа — прошепна той с доверителен тон. — Не съм бачкал от онуй фиаско с Исстван насам.

Звуците на това име все още караха мравки да ми плъзват по гърба.

— Прочее къде е майстор Исстван? — подметнах небрежно.

Брокхърст мрачно отрони:

— За него не бери грижа. Оставихме го да продава на консигнация на едни щандове на остров Кони 11 11 Из цялата глава са пръснати иронични закачки с някои американски реалии. Гостилницата „Златният полумесец“ е типично заведение за бързо хранене; впрочем какво бихте казали за два поставени на рогата си златни полумесеца? Остров Кони пък е прозрачна алюзия за Кони Айланд — увеселителен парк в Бруклин, напълно подходящо място, където един провалил се чародей да предлага на консигнация изтъркани магии. — Б.пр. — през две измерения оттук.

— А какво стана с другите?

Наистина любопитствах. Откакто се бяхме събрали, не ми се удадоха много възможности да разговарям с Танда.

— Търговеца Фръмпъл го сложихме под облак птици в някакъв парк… решихме, че като статуя изглежда по-добре, отколкото когато беше жив. Веднъж, докато спяхме, ловецът на демони Куигли и момичето поеха към непознати земи. Моят партньор Хигинс се върна на Импер. Прецени, че с кариерата му е свършено и вече спокойно би могъл да се кротне. Аз пък оттогава насам диря работа и започвам да мисля, че Хигинс бе прав.

— Хайде сега, Брокхърст — сгълчах го. — Все трябва да има нещо, което можеш да вършиш. Искам да ти напомня, че тук е Пазарът на Дева.

Мъжът сподави една въздишка и отново сръбна от питието си.

— Твърде мило от твоя страна, че го казваш, Скийв — усмихна се той. — Само че се налага да погледна какви са фактите. И бездруго няма особено търсене на импове, а за имп, дето е останал без никакви резерви, хич.

Ясно ми беше какво го тормози. Всички дименционни пътешественици, които бях срещал досега — Аахз, Танда и даже рогатият Фръмпъл, — комай смятаха сънародниците му за низши същества. Най-хубавото нещо, което бях чувал за хората от Импер, бе, че са безвкусни имитатори на деволите.

Съжалих го. Въпреки че първия път се бяхме сблъскали като врагове, не толкоз отдавна аз самият бях един неудачник, дето никой го не щеше.

— Трябва да продължиш да опитваш — насърчих го. — Все някъде има някой, който иска да те наеме.

— Малко вероятно — направи гримаса Брокхърст. — Такъв, какъвто съм днес, аз сам не бих се наел. Ти би ли го сторил?

— Разбира се — заявих твърдо. — На минутата.

— О, добре. Но стига съм те занимавал със себе си. Как вървят нещата при теб? Какво те води на Пазара?

Сега беше мой ред да правя гримаси.

— Двамата с Аахз се натопихме зле. Дойдохме тук с намерението да наберем войска, която да ни помогне да се измъкнем.

Моят събеседник изведнъж застана нащрек:

— Вие ангажирате хора?

— Да. Защо?

Прекалено късно осъзнах какво съм казал.

— Значи не си се майтапел, че ще ме наемеш! — той бе извън себе си от радост.

— Ммм… — рекох.

— Това е страхотно — ликуваше импът, потривайки длани. — Повярвай ми, Скийв, няма да съжаляваш.

Аз обаче вече съжалявах.

— Я почакай малко, господин Брокхърст — прекъснах го отчаян. — Има някои подробности, които трябва да знаеш за работата.

— Например?

— Ами… преди всичко шансовете ни са лоши — отговорих му трезво. — Изправени сме срещу цяла грамадна армия. Като се вземе предвид колко ниско е заплащането, това е твърде кофти положение.

Мислех си, че с тази забележка за възнаграждението ще засегна някоя чувствителна струйка. Излязох прав.

— Какво разбирате под ниско? — безцеремонно запита импът.