Робърт Асприн - Митични представи

— Ъ-ъ-ъ… би ли ни извинил за минута, господине? — любезно се усмихна импът.

— Разбира се, синко. Колкото трябва.

Не успях да проумея внезапната промяна в отношението на Брокхърст, обаче ми се видя доста настойчив, когато ми кимна. Приведох се по-близко към него, та да разбера какво има да ми съобщи.

— Шефе, наеми го! — просъска в ухото ми.

— Ка-ак? — ахнах, не вярвайки, че съм го чул добре.

— Казах ти да го вземеш! — повтори импът. — Аз може и да нямам какво толкоз да ти предложа, но съм готов да ти дам съвет. В тоя момент не се сещам за по-уместна препоръка.

— Ама той е…

— Той е от Стреландия! — прекъсна ме Брокхърст. — Шефе, това измерение е изобретило борбата с лък. Трудно ще откриеш много истински лъконосци, независимо на каква възраст, за да ги ангажираш. Ако действително ти пари война на задника, наеми го. Аякс е способен да наклони везните към нас.

— Щом е толкова добър — прошепнах в отговор, — можем ли да си го позволим?

— Една жълтица ще бъде таман — усмихна се зъбато дядото, като прибави и своята глава към нашата конференция. — Приемам вашето предложение.

— Отлично! — просия Брокхърст.

— Я почакай малко — изпищях отчаян. — Аз имам партньор, който…

Аякс протегна ръка с възпиращ жест.

— Знам, знам — въздъхна той. — Чух те, когато обясняваше на този Братвурст.

— Наричам се Брокхърст — изръмжа импът, но го стори с усмивка.

— Ако твоят партньор не успее да намери помощ, значи сме наети! — разсмя се старецът, тръскайки качулката си. — Туй е донякъде странничко, ама и времената са странни.

— Спокойно можеш да го кажеш още веднъж — измърморих аз.

Започнах да си мисля, че в разговора ми с розоволикия Брокхърст съм използвал прекалено висок тон. Ех, случва се.

— Трябва да знаеш обаче едно нещо, младежо — промълви поверително Аякс. — Преследват ме.

— Така ли? Кой?

— Право да ти кажа, не съм наясно. Все още не съм разбрал. Ей онзи синия малечко в ъгъла зад мен.

Извих врат, за да погледна към посочения ъгъл. Беше празен.

— Какъв малечко?

Дядото обърна глава със скорост, която противоречеше на крехкия му външен вид.

— Майната му! — изруга той. — Пак успя. Казвам ти, младежо, че точно затуй не мога да проумея: какво цели?

— М-м… естествено, Аякс — рекох с успокояващ глас. — Следващия път ще го спипаш.

Страхотно. Имп, лишен от магическите си възможности, а сега пък и стар стреландец, на който му се привиждат странни работи.

Мислите ми бяха прекъснати от нежно потупване по рамото. Извърнах се и открих, че гаргойлът се е надвесил над мене.

— Поръчката ви е готова, господине — обяви той през вечната си усмивка.

— Поръчката ми? Моята поръчка?

— Да, ако бъдете добър да минете оттук.

— Навярно има някаква грешка — започнах, — аз не съм…

Чудовището вече си бе тръгнало и трополеше обратно към своя тезгях. Помислих си дали да не взема да го пренебрегна. После си спомних какви са му размерите и физиономията и реших, че трябва да оправя това недоразумение колкото е възможно по-учтиво.

— Извинете ме — кимнах на моите подопечни. — Ще се върна веднага.

— Не се тревожи за нас, шефе — махна с ръка Брокхърст.

Неговата реплика не ме успокои много. Съумях да се добера до тезгяха, без да блъсна меча си в нищо и в никого — постижение, което повдигна духа ми за първи път тоя следобед. Напомпан от успеха си, приближих до гаргойла.

— Аз… ъ-ъ-ъ… не си спомням да съм поръчвал каквото и да било — заявих вежливо.

— Изобщо не те упреквам — изръмжа чудовището през усмивката си. — Да пукна, ако знам някой или нещо да може да яде тази помия, дето я сервират тук.

— Но…

— Това беше само за да те измъкна настрани от ония двамата — вдигна рамене гаргойлът. — Виждаш ли, аз съм стеснителен.

— От какво се стесняваш?

— Да те помоля за работа, разбира се!

Реших, че в бъдеще определено ще трябва да говоря по-тихо. Поверителният ми диалог с Брокхърст, изглежда, бе привлякъл вниманието на половината Пазар.

— Гледай сега… м-м-м…

— Гюс! — подсказа каменната грамада.

— А-а, ами да, Гюс, всъщност аз не наемам…

— Знам. Наема твоят партньор — прекъсна ме той. — Само че ти си тук, пък него го няма, така че реших ние да си проведем деловия разговор с теб, преди още да е попълнен списъкът на втория отбор.

— О-о! — проточих, тъй като не ми идеше наум какво друго да кажа.

— Струва ми се — продължи гаргойлът, — че ние можем много да ти помогнем. Ти си бунак, нали?