Елизабет Адлър - Сега или никога

Двойка униформени полицаи бяха оставени на пост във фермата. Когато Хари и Мал влязоха вътре, те им пожелаха лека нощ.

Хари си наля уиски и го изпи бързо, като го предпочете пред болкоуспокояващите лекарства, които му изписаха в болницата. Денят наистина беше дълъг. Главата му бумтеше, а натъртеното му тяло започваше да го измъчва. Но имаше нещо по-лошо. Мал беше попаднала в опасност и вината за това беше негова, защото я беше оставил сама. Дори не му беше минало през ума, че фермата на Джордан може да не се окаже онзи безопасен оазис, който винаги е била. И все пак беше сигурен, че шофьорът на колата не е бил серийният убиец. Но ако не е бил той, кой тогава?

Тази мисъл отново изскочи в главата му на следващата сутрин, когато се събуди в старото си двойно легло. Мал лежеше свита до него. Той усещаше мекотата на гърдите й до гърба си, лекия й дъх върху кожата си. Кракът й беше прехвърлен върху неговия, а ръката й стискаше неговата.

Почти си заслужаваше да си счупи главата, за да я види в тази поза на квачка, която пази раненото си пиленце.

Той се отдръпна и мушна ръка под нея. Тя отвори очи. Синевата им беше така дълбока, че отново го удиви, а дългите й мигли й придаваха някаква невинност. Но усмивката в очите й беше заменена от тревога, когато огледа главата му.

— Струва ми се, че това се нарича размяна на ролите — каза Хари и я целуна. — Малката женичка се грижи за Големия силен мъж. По-добре внимавай, може да ми хареса.

— Не можеш да не знаеш, че жените са винаги тези, които се грижат за мъжете? — изрече тя твърдо. — Само мъжкото ти его те кара да си мислиш, че не е така. И по-добре не се отпускай твърде много, господин Детектив, защото ще загубиш мъжкарския си вид и ще бъдеш принуден да признаеш, че жените са по-силни.

Той се разсмя, но тя го целуна и той забрави за какво въобще са говорили. Ръцете му се плъзнаха по гладкото й тяло.

— Коприна и сатен — прошепна задъхано.

Тя се изплъзна от ръцете му, застана гола пред него и се протегна лениво.

— На ранените не се разрешава секс. Вместо това им сервират закуска в леглото.

Той я изпиваше с поглед. Изглеждаше чудесно гола, изкусителна като ябълката на Ева.

— Тази замяна не е честна — измърмори той. — Кой ти го каза?

— Снощи в болницата ми го казаха. — Тя се наметна с един халат и тръгна към вратата. — Лекарката — подвикна през рамо и се запъти към банята.

— Какво значение има болката, когато мога да имам жена като теб в прегръдките си? — попита той, когато тя излезе изпод душа.

Тя завъртя очи и неотстъпчиво се запъти към вратата. Точно тогава телефонът иззвъня. Изпълнена с лоши предчувствия, тя се заслуша, след като Хари вдигна слушалката.

— Добро утро, Професоре — поздрави Росети. — Как е главата?

— Росети е — подхвърли Хари на Мал.

Тя кимна с облекчение и слезе да приготви закуската.

— Не много добре — отговори мрачно Хари.

— Наистина ли? Съжалявам, че е така, но онова, което имам да ти кажа, няма да те накара да се почувстваш по-добре. Виждал ли си вестника от тази сутрин?

— Не. Защо?

Внезапно му се прииска да не научава.

— Жълтите вестници имат няколко хубави снимки на вас двамата с Малоун. Заглавията са горе-долу еднакви: „Вълнуваща връзка на Малъри Малоун и полицай, издирващ серийния убиец“. А на снимката ти си прегърнал Малоун и се разхождате из фермата на Джордан. Която пък, за твоя информация, е наречена любовно гнезденце.

Хари изпъшка.

— Само това й липсваше.

— Това се отнася и до теб, детективе — напомни му Росети. — Онзи, който е направил снимките, може да е карал колата, която те блъсна. Попритиснах този и онзи и ми дадоха име и адрес. С радост ще научиш, Професоре, че момчетата, които съсипаха колата ти, са задържани с обвинения за опасно шофиране и бягство от мястото на катастрофата, плюс нарушаване границите на частна собственост и каквото въобще успях да се сетя.

— Значи в крайна сметка не е бил убиецът — въздъхна Хари с облекчение.

— Ъъ. Само някакви най-обикновени фотографи. Така става, когато си с богатите и известните — добави Росети. — Можеш да смяташ, че си късметлия, щом не са насочили фотоапаратите си към прозореца на спалнята ти.

Хари погледна към прозореца, който снощи бяха оставили отворен и с дръпнати завеси.

— Ще трябва да бъда по-внимателен.

— Схващаш, Професоре. Междувременно си пази главата и госпожа Малоун… тя свърши чудесна работа. Телефонните обаждания намаляха. Досега няма нищо сериозно… освен двете фалшиви тревоги от вчера.