Дъглас Адамс - Дългият, мрачен следобеден чай на душата

Яростта започна застрашително да се надига в него, но той грубо я затисна. Напоследък бяха започнали да се случват много тревожни неща всеки път, щом се разгневеше, и когато поглеждаше назад към автомата за кока-кола, го изпълваше някакво недобро усещане — сякаш съвсем неотдавна се беше случило тъкмо едно от тези тревожни неща. Гледаше го и се тревожеше.

Чувствуваше се зле.

Напоследък се чувствуваше доста зле и намираше за невъзможно да изпълнява това, което беше останало от божествените му задължения, докато страдаше от нещо като постоянен одолнопробняващ грип. Имаше главоболие, периоди на световъртеж, комплекс за вина и всички видове болежки, описвани така често в телевизионните реклами. Страдаше дори от ужасяващи умопомрачения, щом го обхванеше божественият му гняв.

Навремето обичаше да се гневи. Цял живот се беше носил върху пенестите, тежки вълни на величавия си гняв. Беше се чувствувал огромен. Беше се усещал налят с могъщество, светлина и енергия. Около него винаги беше гъмжало от прекрасни поводи за разгневяване — неимоверни предизвикателства или предателства; ту някой ще скрие Атлантика в шлема си, ту ще го замери с подръчен континент или пък ще се напие и ще се преструва на дръвче. Все разни неща, които наистина могат да те разгневят и да те накарат да им стовариш мълния. С две думи, като бог на гръмотевицата беше се чувствувал добре. А сега изведнъж главоболия, нервна напрегнатост, безименни страхове и комплекс за вина. Това бяха съвсем нови усещания за един бог, при това далеч не приятни.

— Изглеждаш много смешно!

Гласът изскърца и подействува на Тор като драскане на нокти по черна дъска, намираща се в малкия му мозък. Беше мижав глас, злобен, презрителен глас, глас като евтина найлонова риза, глас като проядено от молци рехаво мустаче, с две думи, глас, който не се харесваше на Тор. Реагираше много зле на него дори в най-добрите си времена, а какво оставаше, когато го беше чул гол, насред някакъв порутен склад, с големи парчета дъбово дюшеме, залепени за гърба му.

Извърна се гневно. Щеше му се да се обърне бавно, със смазващо достойнство, но подобна тактика не вървеше пред въпросната твар и в крайна сметка Тор щеше да се чувствува унизен и смешен, каквато и поза да заемеше, така че беше по-добре да е нещо по-познато.

— Тоу Раг! — изрева той, издигна чука си във въздуха и го запрати с огромна, неустоима сила по дребната твар, приседнала самодоволно в полумрака върху купчина чакъл.

Тоу Раг хвана чука и го постави грижливо върху купчинката дрехи на Тор до себе си. Той се ухили и позволи на заблуден слънчев лъч да проблесне върху един от неговите зъби. В тези неща нямаше случайност. Тоу Раг беше прекарал известно време, докато Тор още не беше дошъл в съзнание, в изчисляване още колко време му е нужно, за да се съвземе, а след това беше преместил купчинката чакъл на точно това място, беше пресметнал най-подходящата й височина и ъгъла, под който ще падне лъчът. Изживяваше се като истински професионалист в провокациите.

— Ти ли ми направи всичко това? — прогърмя Тор. — Ти ли…

Той потърси някакъв начин да каже „ме залепи за пода“, така че да не прозвучи като „ме залепи за пода“, но паузата взе да става прекалено дълга и той реши да се откаже.

— … ме залепи за пода? — попита в крайна сметка богът.

Щеше му се да не беше задавал толкова тъп въпрос.

— Да не си посмял да ми отговориш! — добави гневно той, като пожела да не беше казвал и това. Удари с крак по пода и леко поразтърси сградата, за да постави точка на казаното. Не му беше много ясно каква всъщност беше тази точка, но чувствуваше, че трябва да я постави. От тавана се посипа прах.

Тоу Раг го наблюдаваше със светнал, игрив поглед.

— Просто изпълних това, което ми нареди баща ти — каза той с гротескна пародия на почтителност.

— Струва ми се — каза Тор, — че нарежданията на баща ми, след като ти постъпи на служба при него, станаха доста странни. Мисля си дали не му оказваш някакво лошо влияние. Не зная какво точно е лошото ти влияние, но е определено лошо и е определено — синонимът му се изплъзна — лошо — довърши той.

Тоу Раг реагира като игуана, на която някой току-що се е оплакал от калпавото вино.

— Аз? — възмути се той. — Как бих могъл да имам влияние върху баща ти? Один е най-великият от боговете на Асгард, а аз съм само негов предан слуга във всичко. Один казва: „Направи това и това“, и аз го правя. Один казва: „Върви там и там“, и аз отивам. Один казва: „Върви и прибери оня, моичкия, големия и тъпия, и виж там, залепи го за пода или нещо такова“, и аз правя точно това, което ми е наредил. Аз съм просто най-смиреният от служителите му. Колкото и малка или мръсна да е задачата, аз съм длъжен да изпълнявам заповедите на Один.