Дъглас Адамс - Дългият, мрачен следобеден чай на душата

Беше разгневен от това, което беше прочел във вестника, а именно — че друг бог си беше изтървал нервите и беше създал проблеми. Във вестника, разбира се, не се казваше точно това. Не се казваше: „Бог изтървава нервите си, създава проблеми на летището“, а чисто и просто се описваха опустошенията, без да се извежда каквото и да е смислено заключение от фактите. Цялата тази история беше абсолютно незадоволителна във всяко едно отношение поради своята поразителна несмисленозаключимост, своята донищонедостигаемост и поради дразнещото (от гледна точка на вестника) отсъствие на купове от трупове. Имаше, разбира се, някаква загадка около липсата на камари от избити хора, но вестниците щяха да са къде-къде по-доволни от по една добра, здрава кланица дневно, отколкото от такива постни загадки.

Один обаче не срещаше никаква трудност в тълкуването на фактите. Върху всички статии по случая беше изписано името „Тор“ 9 9 Тор — бог на гърма и бурята в скандинавската митология. — Б.пр. , но толкова едро и очебийно, че само друг бог можеше да го разчете. Старият господин беше захвърлил сутрешния вестник с раздразнение и в момента се опитваше да се съсредоточи върху отпускащите си упражнения, за да не се вбеси прекалено много от прочетеното. Те се състояха от вдишване по определен начин и издишване по друг и бяха полезни за кръвното му налягане и така нататък. Не че щеше да умре или нещо такова — ха!, — но несъмнено в този момент от живота си — ха! — предпочиташе да не взима нещата прекалено навътре.

Най-много от всичко обичаше да спи.

За него спането беше изключително важна дейност. Обичаше да проспива въздълги периоди, огромни отрязъци от време. Смяташе обикновения нощен сън за несериозно отношение към нещата. Наслаждаваше се на здравото поспиване през нощта и за нищо на света нямаше да се лиши от него, но не го приемаше дори за бледо подобие на истинския сън. Обичаше при възможност да заспива в единадесет и половина сутринта и най-вече ако дотогава си беше подремвал. Леката закуска и бързият сутрешен тоалет, докато подменяха чаршафите му, бяха единствените действия, към които все още проявяваше някакъв интерес, но много внимаваше да не се разсънва в тези критични мигове, за да не провали здравия си следобеден сън. Понякога прекарваше в сън по цяла седмица и смяташе това за добра дрямка. Беше проспал цялата 1986-а година, но не смяташе, че е загубил.

Сега за свое най-дълбоко раздразнение обаче осъзнаваше, че скоро щеше да му се наложи да се появи на сцената и да изпълни свещения си, вбесяващ дълг. Свещен, защото беше божествен или поне свързан с богове, и вбесяващ заради бога, с който беше свързан.

Той разтвори крадешком завесите, като за целта използува единствено божествената си воля. Въздъхна тежко. Трябваше да обмисли всичко, а освен това беше и време за сутрешния му тоалет.

Натисна звънеца за повикване на санитаря. Санитарят надлежно се появи в добре изгладена зелена престилка, издоброутри жизнерадостно и се зае с приготвянето на чехлите и халата. Той помогна на Один при ставането от леглото, което напомняше по-скоро на разопаковане и изваждане на препариран гарван от кутия, и го съпроводи в бавното му пътешествие до банята. Один се придвижваше вдървено като глава, окачена между кокили, увити в раиран хавлиен халат. Санитарят познаваше Один като господин Одуин и не си даваше сметка, че е бог — нещо, за което Один предпочиташе да си трае, и предпочиташе Тор да беше предпочел същото.

Тор беше бог на гърма и, честно казано, се държеше точно като такъв. Той явно не желаеше или беше неспособен, или просто прекалено тъп, за да разбере или приеме… Один се възпря. Усети, че отново беше започнал да се увлича в мислени тиради. Сега му предстоеше да прецени спокойно какво да прави с Тор, а тъкмо се беше отправил към най-подходящото място за едно добро обмисляне.

Веднага щом Один влезе с вдървена походка в банята и затвори вратата, в стаята му влетяха две медицински сестри и подмениха завивките на леглото с безпогрешни движения, като пригладиха новия чаршаф, опънаха го, вкараха одеялото в плика и го подпъхнаха. Едната от сестрите, явно старшата, беше закръглена и достопочтена, а другата — по-млада, по-мургава и общо взето с по-лекокрил вид. Вестникът беше вдигнат от пода и внимателно сгънат, подът беше бързо опрахосмукачен, завесите — отново придърпани, цветята и недокоснатият плод — подменени със свежи цветя и пресен плод, който, както всички плодове преди него, щеше да остане недокоснат.