— До довечера ще свърша, скъпа!
Тези думи се оказаха пророчески, макар че нито Жерар, нито съпругата му прозряха истинския им смисъл.
След предаването на футболната среща по радиото предадоха последните новини. След това съобщиха, че Централният универсален магазин в Париж е обхванат от пожар:
— Огънят напредва… Цялата сграда се превърна в гигантски факел…
Нашите репортери съобщават от мястото на събитието…
Репортерите, задъхвайки се, описваха подробно огромния пожар в центъра на Париж в здрача на предвеликденската събота. Сензация, каквато рядко се случва!
— Кошмар! Зловеща картина!… За съжаление, броят на жертвите продължава да нараства… Множество овъглени трупове… Трудно, а в някои случаи дори е невъзможно да бъдат идентифицирани…
Последната фраза се оказа решаваща.
* * *
В 16,30 часа Жерар отново се появи в кухнята.
— Ужас! Централният универсален магазин гори… Съобщават за десетки трупове… Дори не могат да идентифицират някои…
— Виж ти! Само като си помисля. Ако се бях съблазнила от великденската разпродажба, аз също щях да бъда там! Не смяташ ли, че щяха трудно да идентифицират и моя труп?
— Може би много по-трудно, отколкото си мислиш! — с удоволствие Жерар се съгласи с нея за пръв път през последните години и застана по-близо до жена си.
* * *
Той избра запустяло ъгълче в градината и като си подсвиркваше весело, изкопа дълбока яма. След един час тялото на Полет остана на дъното й, под двуметровия пласт ръст. Когато настъпи нощта, Жерар телефонира в полицията:
— Ало! Какво стана с Централния универсален магазин? Жена ми отиде там… Още я няма… не се е върнала. Аз не съм на себе си от ужасни предчувствия… А, да, разбира се… фамилията ми… адресът… телефонният номер…
Когато най-сетне остави слушалката, Жерар с облекчение въздъхна. След това си наля двойна порция уиски и се поздрави с успешния край: „За полицията трупът на жена ми се намира на 20 километра оттук… Просто като яйцето на Колумб! И никой няма да се сети…“
* * *
Полицейският комисар се почеса по тила и се обърна към групата сътрудници, седящи пред него:
— Сега пък телефонира някой си Жерар Дюмонтел. През последния час това е дванадесетото съобщение от подобен род! Колко ли още женени мъже живеят по вилите в парижките предградия?… Така че, момчета, налага се да претърсите системно, много внимателно района. Бас държа, че там ще намерите на не едно място току-що разкопана пръст.
© Морис Ролан
Сканиране, разпознаване и редакция: 4040, 2007
Публикация:
Вестник „Стандарт“
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/4469)
Последна редакция: 2007-12-06 09:00:00