Джоан Роулинг - Хари Потър и стаята на тайните

Той измъкна от чекмеджето на бюрото си голямо руло пергамент, разстла го пред себе си и потопи дългото черно перо в мастилницата.

— Име… Хари Потър. Провинение…

— Ама то беше само малко кал! — каза Хари.

— За теб, момче, може и да е само малко кал, ама за мен е още един час бърсане! — кресна Филч, а от върха на месестия му нос се проточи и неприятно се люшна един сопол. — Провинение: замърсяване на замъка… Наложено наказание…

Като обърса с пръст течащия си нос, Филч враждебно погледна изпод вежди Хари, който чакаше със затаен дъх да произнесе присъдата му. Но тъкмо когато перото доближи хартията, чу се силно ТРЯС! върху тавана на стаята, от което газената лампа се люшна и затрака.

— ПИЙВС! — ревна Филч и хвърли перото си в пристъп на ярост. — Този път ще те пипна, ах, как ще те пипна аз!

И без дори да хвърли поглед към Хари, той се затича тромаво навън с Госпожа Норис по петите му.

Пийвс беше училищният полтъргайст — ухилена летяща напаст, чиято единствена цел бе да прави суматохи и бели. Хари не си падаше много по Пийвс, но сега не можеше да не изпита благодарност към него за навременната намеса. Надяваше се, че каквото и да е извършил Пийвс — а ако се съдеше по шума, този път той беше разрушил нещо много голямо, — то щеше да отвлече вниманието на Филч.

Мислейки, че сигурно трябва да чака Филч да се върне, Хари потъна в едно от проядените от молците кресла до бюрото. Освен непопълнения формуляр, върху него имаше само едно нещо — голям гланциран морав плик със сребърен надпис. Като хвърли бърз поглед към вратата да се увери, че Филч не се връща, Хари грабна плика и зачете:

МАГ-ЕКСПРЕС

Кореспондентски курс

по магии за начинаещи

Обзет от любопитство, Хари веднага отвори плика и измъкна няколко пергаментови листа отвътре. На първата страница със сребърни букви с много завъртулки пишеше:

Ако се чувствате изостанали от света на модерната магия… Ако все по-често си търсите оправдание да не правите и най-простите магии… Ако сте като с вързани ръце с магическата пръчка…

Ние предлагаме изход от това!

„Маг-експрес“ е новоразработен, напълно гарантиран, лесен за усвояване курс със светкавичен ефект. Стотици магьосници са се усъвършенствали с метода „Маг-експрес“.

Мадам З. Нетълс от Топшъм ни пише: „Не можех да запомням заклинания, а с отварите си ставах за смях на цялото семейство. Но щом изкарах курса «Маг-експрес», станах център на вниманието при всякакви събирания, а приятели непрестанно ме молят за рецептата на моята отвара за сияние!“

Магьосникът Ди Джей Прод от Дидсбъри твърди: „Жена ми все се подиграваше на безобидните ми магии, но след като изкарах едномесечен курс във вашия фантастичен «Маг-експрес», успях да я превърна в як! Благодаря ви!“

Смаян, Хари запрелиства останалата част от съдържанието на плика. Защо ли му трябва на Филч курсът „Маг-експрес“? Значи ли това, че не е истински магьосник? Хари тъкмо се зачете в „Първи урок: Как да държа пръчката (Някои полезни съвети)“, когато чу тътрене на крака — явно Филч се връщаше. Като натъпка бързо пергамента в плика, Хари го метна на бюрото точно когато вратата се отвори.

Филч влезе с вид на победител.

— Този вълшебен сандък беше толкова ценен! — говореше той злорадо на Госпожа Норис. — Най-сетне ще се отървем от Пийвс, миличка.

Погледът му падна върху Хари и тутакси се стрелна към плика, който — както установи Хари твърде късно — лежеше сега на поне половин метър от мястото, където бе оставен преди това.

Подпухналото лице на Филч стана тъмночервено. Хари се приготви да понесе изблик на ярост, Филч закуцука до бюрото си, грабна плика и го пъхна в едно чекмедже.

— Ти… успя ли… да го прочетеш? — запелтечи той, пръскайки слюнки.

— Не — моментално излъга Хари.

Филч чупеше кокалести пръсти.

— Ако допусках, че ти ще прочетеш моята частна… не че е за мен… за един приятел… Все едно за кого е… Ако обаче…

Хари го гледаше втрещен — Филч никога не бе изглеждал така обезумял. Очите му щяха да изхвръкнат от орбитите, на една от подпухналите му бузи се появи тик, който и карираният шал не можеше да скрие.

— Хайде, от мен да мине… върви си… и никому ни дума… Не че… Ако обаче не си го прочел… Отивай си, че трябва да пиша донос за Пийвс…

Удивен от късмета си, Хари бързо напусна кабинета и с бързи крачки се отправи по коридора към стълбището нагоре. Да си тръгнеш от Филч без наказание сигурно беше рекорд за училището.