Джоан Роулинг - Хари Потър и стаята на тайните

— Това музика ли трябва да е? — прошепна Рон.

Като завиха покрай един ъгъл, видяха Почтибезглавия Ник да стои пред някакъв вход, пред който бяха спуснати черни кадифени завеси.

— Мои скъпи приятели — заяви той тържествено, — заповядайте, заповядайте… Толкова се радвам, че дойдохте!

Ник свали шапката си с перо и с поклон ги покани да влязат.

Гледката беше невероятна. Подземието бе изпълнено със стотици перленобели полупрозрачни хора, повечето от които се въртяха по пренаселения дансинг, танцувайки на страховития режещ звук от трийсет музикални триона в ръцете на оркестранти в черно-бели униформи, разположени на подиум с черна драперия. Над главите им голям полилей с още хиляда черни свещи разпръскваше среднощносиня светлина. Дъхът на тримата приятели се превръщаше в бяла мъгла пред очите им — все едно че бяха влезли във фризер.

— Да пообиколим малко, а? — предложи Хари с надежда да си постопли краката.

— Внимавайте да не минете през някого от тия — нервно каза Рон, когато тръгнаха покрай дансинга от външната му страна.

Минаха покрай група умислени монахини, после край един дрипльо с окови и заобиколиха Тлъстия монах, духа веселяк, който обитаваше „Хафълпаф“, а сега разговаряше с някакъв рицар, от чието чело стърчеше стрела. Хари не беше изненадан, че другите призраци гледаха да не се доближават много-много до Кървавия барон — мършавия облещен дух на „Слидерин“, целият в сребристи петна от кръв.

— О, не! — каза Хърмаяни, като спря рязко. — Връщайте се, връщайте се! Не желая да разговарям със Стенещата Миртъл…

— С кой? — попита Хари, докато бързо отстъпваха назад.

— Тя обитава момичешката тоалетна на първия етаж — обясни Хърмаяни.

— Обитава тоалетна ли?

— Да. И цялата година тя е неизползваема, защото Стенещата Миртъл я наводнява, като изпадне в ярост. Гледам никога да не ходя там, защото е ужасно да си в тоалетната и някой да ти вие непрекъснато…

— Я вижте, храна! — възкликна Рон.

В другия край на подземието имаше дълга маса, покрита също с черно кадифе. Те бързо се запътиха към нея, но скоро спряха ужасени. От масата се носеше отвратителна миризма. Големи развалени риби бяха сервирани на красиви сребърни блюда, имаше табли, пълни с изгорени до въглен сладкиши, червив хагис 7 7 Традиционно шотландско ястие, подобно на дроб-сарма. — Б.пр. , цяла буца сирене, покрита с мъха на зелена плесен и като венец на кулинарното майсторство — огромна сива торта във формата на надгробен камък и с катраненочерна глазура с думите:

Сър Николас де Мимси-Порпингтън

(починал на 31 октомври 1492 година)

Хари гледаше изумен как един величествен призрак се доближи до масата, клекна ниско и премина през нея, а устата му бе отворена така широко, че прекоси една от вонящите сьомги.

— Можете ли да усетите вкуса й, като само минавате през нея? — попита го Хари.

— Горе-долу… — тъжно каза призракът и се отдалечи.

— Предполагам, че са го оставили да се вкисне, за да стане по-пикантно — каза Хърмаяни авторитетно и като стисна нос, се наведе да огледа отблизо хагиса.

— Хайде да се махаме, че ми става лошо — каза Рон.

Едва се бяха обърнали, когато изпод една маса изфуча дребно същество и спря във въздуха пред тях.

— Здрасти, Пийвс! — сдържано поздрави Хари.

Полтъргайстът Пийвс беше пълна противоположност на бледите и прозрачни призраци наоколо. Носеше яркооранжева карнавална шапка и папийонка на ластик и се усмихваше лукаво.

— Почерпете се! — щедро им предложи той купичка мухлясали фъстъци.

— Не, благодаря! — каза Хърмаяни.

— Чух ви да разговаряте за клетата Миртъл — каза Пийвс, а очите му танцуваха на всички страни. — Много сте груби към нея. — Той си пое дълбоко въздух и викна: — ОЙ! МИРТЪЛ!

— Не, недей, Пийвс! Не й казвай какво съм говорила, защото ще се разстрои — трескаво зашепна Хърмаяни. — Аз… не го мислех… нямам нищо против нея… А, здравей, Миртъл!

Духът на едно тантуресто момиче се бе приближил до тях. Хари не бе виждал по-тъжно лице от нейното, макар да бе полуприкрито от дълга права коса и седефени очила.

— Какво има? — каза тя намусено.

— Как си, Миртъл? — попита Хърмаяни с престорено весел глас. — Радвам се да те видя извън тоалетната.

Миртъл изсумтя.

— Госпожица Грейнджър тъкмо говореше за теб — лукаво прошепна Пийвс в ухото на Миртъл.

— Просто казах… казах… колко добре изглеждаш тази вечер — измънка Хърмаяни, вперила свиреп поглед в Пийвс.