Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— ВРЪЩАЙ СЕ ВЕДНАГА, КРАДЛИВ…

— Няма смисъл, Хари. — Тонкс беше изникнала сякаш отдън земя, мишата й коса беше мокра от суграшицата. — Мъндънгус сигурно вече е в Лондон. Няма смисъл да го викаш.

— Задигнал е вещи на Сириус! Задигнал ги е!

— Да, но въпреки това не бива да стоиш на студа — каза Тонкс, която посрещна съвсем невъзмутимо новината.

Изпрати ги с поглед, докато влизаха в „Трите метли“. Вътре Хари избухна:

— Задигнал е вещи на Сириус!

— Знам, Хари, но престани да крещиш, хората те гледат — пошушна Хърмаяни. — Иди седни, аз ще донеса нещо за пиене.

Хари още не можеше да си намери място от яд, когато след няколко минути Хърмаяни се върна на масата с три бутилки бирен шейк.

— Орденът не може ли да го озапти тоя Мъндънгус! — с яростен шепот попита Хари двамата си приятели. — Когато е в щабквартирата, не могат ли поне да го спрат да не отмъква всичко, което не е заковано?

— Шшшт! — каза отчаяна Хърмаяни и се огледа, за да се убеди, че никой не слуша. В ъгъла седяха двама магьосници, които с голям интерес зяпаха Хари, а Забини се беше подпрял на една колона наблизо. — И аз бих се подразнила, Хари, знам, че краде твои вещи…

Хари се задави с бирения шейк — изобщо беше забравил, че сега домът на площад „Гримолд“ номер дванайсет е негов.

— Да, мои вещи! — отсече той. — Нищо чудно, че не му стана приятно, като ме видя! Ще кажа на Дъмбълдор какво върши, Мъндънгус се страхува само от него.

— Добре ще направиш — прошепна Хърмаяни, очевидно доволна, че е започнал да се успокоява. — Какво гледаш, Рон?

— А, нищо — отговори той и побърза да извърне очи от тезгяха, Хари обаче знаеше, че приятелят му се опитва да привлече погледа на снажната хубава кръчмарка Мадам Розмерта, към която отдавна хранеше нежни чувства.

— Предполагам, че „нищото“ е отишло отзад, за да донесе още огнено уиски — заяде се Хърмаяни.

Рон не обърна внимание на хапливата й забележка и продължи да отпива от бирения шейк с вид, който изглежда смяташе за достолепно мълчание. Хари се замисли за Сириус и че той всъщност е мразел тези сребърни бокали. Хърмаяни барабанеше с пръсти по масата и местеше поглед между Рон и тезгяха.

Щом Хари изпи и последните капки бирен шейк от бутилката, тя каза:

— Е, да приключваме и да се прибираме в училището?

Двете момчета кимнаха. Изобщо не беше забавно, а и времето се разваляше все повече. Отново пристегнаха около раменете си наметалата и си сложиха шаловете и ръкавиците, после излязоха заедно с Кейти Бел и една нейна приятелка от кръчмата и тръгнаха след тях по главната улица. Докато крачеха през замръзналия сняг към „Хогуортс“, мислите на Хари го отнесоха при Джини. Не я бяха срещнали, защото тя сигурно си седеше на топло заедно с Дийн в уютната сладкарница на Мадам Пудифут — любимото заведение на щастливо влюбените. Той се свъси, сведе глава, за да не го шиба фъртуната, и продължи нататък с усилие.

След известно време забеляза, че гласовете на Кейти Бел и приятелката й, които вятърът донасяше до тях, са станали по-високи и свадливи. Хари присви очи към силуетите им, които почти не се виждаха. Двете момичета се караха за нещо, което Кейти държеше в ръката си.

— Не е твоя работа, Лийни! — тросна се Кейти.

Завиха по пътя и гъстият сняг, който се сипеше бързо, замъгли очилата на Хари. Точно когато той вдигна ръка да ги избърше с ръкавицата Лийни сграбчи пакета, който Кейти стискаше, а Кейти го дръпна и той падна на земята.

В миг Кейти се извиси във въздуха, но не като Рон, увиснала смешно с главата надолу, сякаш някой я държи за глезена, а изящно, с разперени като за полет ръце. И въпреки това имаше нещо страшно, нещо зловещо… Вятърът развяваше яростно косата й, очите й обаче бяха затворени, а по лицето й не се четеше нищо. Хари, Рон, Хърмаяни и Лийни се бяха заковали на място и гледаха.

После, на около два метра от земята, Кейти нададе ужасяващ писък. Очите й се отвориха рязко, но каквото и да виждаше, каквото и да чувстваше, то явно й причиняваше нетърпима болка. Кейти пищеше и пищеше, Лийни също се разкрещя и се вкопчи в глезените й в опит да я смъкне обратно на земята. Хари, Рон и Хърмаяни се завтекоха да й помогнат — щом хванаха Кейти за краката, тя се свлече отгоре им, а Хари и Рон успяха да я хванат, макар че момичето се загърчи и им беше трудно да го удържат. Пуснаха я на земята, където Кейти се замята с писъци — със сигурност не можеше да познае никого от тях.

Хари се огледа — наоколо нямаше жива душа.