Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Стойте тук! — викна той на другите сред воя на халата. — Отивам да доведа някого на помощ.

Хукна презглава към училището. Никога не беше виждал някой да се държи като Кейти и не проумяваше каква е причината. Като зави по пътя, се сблъска с нещо, което приличаше на грамаден мечок, изправен на задни лапи.

— Хагрид! — рече запъхтян Хари, измъквайки се от живия плет, където беше паднал.

— Хари! — ахна Хагрид, по чиито вежди и брада се беше напластил сняг, както и по дебелото му мъхнато палто от боброви кожи. — Тъкмо ходих на гости на Гроп, много добре се е подредил, направо няма да…

— Хагрид, там има ранен или застигнат от проклятие, или…

— К’во? — попита Хагрид, като се наведе, за да може да чуе сред развилнелия се вятър.

— Има застигнат от проклятие! — ревна момчето.

— От проклятие ли? Кой… Нали не е Рон? Или Хърмаяни?

— Не, не те… Кейти Бел… насам…

Двамата хукнаха надолу по пътя. Скоро съгледаха групичката — Кейти още се гърчеше и пищеше на земята, а Рон, Хърмаяни и Лийни се опитваха да я успокоят.

— Назад! — изкрещя Хагрид. — Дайте да я видя!

— Нещо й стана! — изхлипа Лийни. — И аз не знам какво…

Хагрид се взря за миг в Кейти, после — без да каже и дума — се наведе, грабна я на ръце и хукна с нея към замъка. След малко пронизителните писъци на момичето заглъхнаха и се чуваше само тътенът на фъртуната.

Хърмаяни отиде при ридаещата приятелка на Кейти и я прегърна.

— Казваш се Лийни, нали?

Момичето кимна.

— Внезапно ли стана?

— Да, когато онзи пакет там се разкъса — изхлипа Лийни и посочи вече мократа от снега кафява амбалажна хартия, с която беше увит пакетът — в него се виждаше нещо, което проблясваше в зеленикави оттенъци.

Рон се надвеси с протегната ръка, Хари обаче я сграбчи и дръпна приятеля си.

— Не го докосвай!

Приклекна. От пакета се подаваше красива огърлица от опали.

— Виждал съм я и преди — обясни Хари, без да сваля очи от накита. — Преди цяла вечност беше изложена в магазина на Боргин и Бъркс. На етикета пишеше, че е прокълната. Кейти сигурно я е пипнала. — Той вдигна очи към Лийни, която вече трепереше неудържимо. — Откъде я е взела?

— Точно затова се скарахме. Кейти се върна с нея от тоалетната в „Трите метли“. Каза, че била изненада за някого в „Хогуортс“ и тя трябвало да я предаде. Изглеждаше много странно, докато ми обясняваше… О, не, о, не, готова съм да се обзаложа, че са й направили проклятието Империус, а аз така и не съм разбрала!

Лийни отново избухна в ридания и се разтресе. Хърмаяни леко я потупа по рамото.

— Не спомена ли кой й я е дал?

— Не… не искаше… казах й, че се държи глупаво и да не носи това нещо в училището, но тя си знаеше нейното и… и тогава аз се опитах да изтръгна пакета от ръцете й… и… и…

Лийни изхлипа отчаяно.

— Хайде да се прибираме в училището — подкани Хърмаяни, без да сваля ръка от рамото й. — Тъкмо ще разберем как е Кейти. Идвате ли?

Хари се подвоуми за миг, после смъкна шала от лицето си и без да обръща внимание на ахването на Рон, покри внимателно огърлицата с него и я вдигна.

— Трябва да я покажем на Мадам Помфри — обясни той.

Докато двамата с Рон вървяха след момичетата по пътя, Хари мислеше трескаво. Щом навлязоха в парка на замъка, той вече не можеше да се сдържа и заговори:

— Малфой знае за огърлицата. Преди четири години беше изложена в една витрина в „Боргин и Бъркс“, видях как я разглеждаше внимателно, докато се криех от него и баща му. Ето какво е купил онзи ден, когато го проследихме! Спомнил си е за огърлицата и е отишъл да я вземе!

— Не знам, Хари… — поколеба се Рон. — В магазина на Боргин и Бъркс влизат всякакви… пък и нали онова момиче каза, че Кейти е донесла огърлицата от момичешката тоалетна?

— Каза, че когато Кейти се е върнала от тоалетната, огърлицата вече е била у нея, а не че я е взела оттам…

— Макгонъгол! — предупреди Рон.

Хари вдигна очи. Професор Макгонъгол слизаше забързано през вихрушката по каменните стъпала, за да ги посрещне.

— Хагрид съобщи, че вие четиримата сте видели какво се е случило с Кейти Бел. Незабавно горе в кабинета ми, ако обичате! Какво държиш, Потър?

— Нещото, което Кейти е докоснала — отвърна Хари.

— Господи! — възкликна Макгонъгол и с разтревожен вид взе пакета от Хари. — Не, недейте, Филч, те са с мен! — добави тя припряно, защото пазачът затътрузи бързо крака към тях от другия край на входната зала, вдигнал високо тайносензора. — Занесете незабавно тази огърлица на професор Снейп, но внимавайте да не я докосвате, нека стои увита в шала!